Потеглихме с по едно кафе в колата и странния глас на жената от навигацията.
09.00ч. Излизаме от града и виждаме за първи път Австралия в провинциалния и костюм. Изключително спретната и зелена. Радиостанциите, които ни се лепят, са джаз, кънтри или реклами. И плюс това шумят. Спираме ги и продължаваме внимателните наблюдения - Добри на магистралата, аз - на местата, покрай които минаваме. Всичко около магистралата изглежда като да са поддържани фермерски земи, в повечето, от които се отглеждат животни. Във всеки парцел има и нещо като малко езерце/изкуствено създаден водоем за водопой на животните.
Изглежда така, все едно е много обичана земя. Честно. Чак ми става мъчно за нашата, която само обясняваме, че е най-хубавата и трябва да пазим, а боклуците ни по пътищата говорят друго.
По магистралата пътуваме със 110км/ч максималната разрешена скорост, около нас рядко минават други автомобили, тъй като маршрута, по който се движим е по-непредпочитания пред околоокеанския. Но ние искахме да видим как изглежда Австралия във вътрешността и затова се движим по Old Hume Highway. Много е филмово. Представям си как след малко ще спрем в някое от онези крайпътни заведения, в които ти сипват кафе направо от каната и обикновено убиеца се преоблича в тоалетната.
Е, не спряхме точно в такова. В друг филм спряхме. Градчето се казваше Glenrown и е много мъничко. Оказа се, че е от историческа значимост - родно място на някакъв известен в миналото местен каубой, убиец, крадец или нещо подобно, на име Бил Кели. И, та него са го обесили през 1811 за нещо в Мелбърн и е станал местен герой, благодарение на който градчето има музей и сувенирен магазин по историята му. Все едно се върнахме някъде назад във времето. Или по-скоро ни пуснаха в някой уестърн.
Продължихме към Канбера. Гледките около нас ставаха все по-подредени. С една единствена забележка - множеството трупове на кенгурута и уолъбита (по-дребни кенгурчета) около магистралата. Явно вечер излизат на пътя и колите ги удрят като зайците у нас, поясни Добри, в опит да ме успокои, след като си представях как трябва да изнасям кенгурски труп от платното, ако вземе, че някое ни се метне все пак.
Скоро стигаме до Канбера. Влизаме и намираме мотела, в който ще нощуваме за една вечер. Първо впечатление - много странно място. Сякаш нещо не е наред.
Интересното за Канбера е, че тя е изкуствено създаден град. Когато е трябвало да бъде избрана столица на Австралия, двата най-големи града се скарват, на кой принадлежи честта да оглави страната. Тогава управляващите вземат Соломоновското решение да не решават спора в полза на Мелбърн или Сидни, а да създадат изцяло нов град, който да бъде официалната столица на Австралия. И, планират и построяват Канбера, разположена на около 400км от Мелбърн и 200 от Сидни във вътрешността на страната.
Та какво му е сбърканото на този град?
Ами това, че не е жив. Буквално. Изглежда все едно резиденция Бояна в много по-огромен размер. По улиците и покрай красивите сгради няма никой, коли почти не се движат и е направо призрачно. Има една единствена автобусна линия, която е безплатна и върви до 18ч. Снимахме огромна сграда, явно административна, в която от прозорците не се виждаше нито един човек, все едно е приватизирана. Оказа се, че това е сградата на парламента. Абе, ужас. Сега разбрахме защо правителството дава данъчни облекчения и какво ли още не на хората, които се навият да се заселят тук. Срам. Това да ти е столица.
Умрели от студ, тъй като печеше прекрасно слънце, но духаше някакъв призрачно студен вятър, успяхме да намерим заведение, в което да можем да влезем в 6 часа следобед. Повечето заведения не бяха отворили все още за вечеря. В интерес на истината, заведението беше прекалено добро за всичко останало тук, което ме накара да бъда допълнително мнителна що за място е това. Но явно водят разни дипломати тук, или поне пишат така по вестниците, тъй като аз не мога да си представя в коя точно пустееща сграда може да се помещават политици, при положение, че не видяхме дори и портиеири по входовете. Както и да е, това си е тяхна работа. Имали нужда от столица, направили си.
След като хапмахме, единственото, което ни оставаше е да се прибираме, тъй като всичко вече беше затворило, а навън продължаваше да вее вятър като през ноември в България. Тъй като градът на всичкото отгоре е ужасно дълъг, трябваше да хванем такси. Шофьорът беше някакъв симпатичен странен старец, който много приличаше на уелски дядо Коледа. През цялото време си говореше неща, които ние изобщо не разбирахме, а и той май не ги говореше на нас.
Стигнахме благополучно до мотелчето и това беше от Канбера. Никакви разходки тук на следващия ден - направо ставаме и продължаваме към Сидни.
За протокола, тъй като взе пак сме в офицалната столица - датата беше 14и, денят - понеделник.
No comments:
Post a Comment