Свободата като почне да се разгръща, е като топче тоалетна хартия - безкрайно. Изгубваш го от поглед като потегли. Бяло, криво и меко. Подскача от гъдел като го дръпнеш! Пускаш му края и тръгваш подире. Детинщини и тайни котарачешки забави. Навивай, навивай бързо наобратно! Че някой светва лампата и ще ни види. Да я гоним!

С божури и обици съм.
Герганина и Славейкова съм.
Все едно съм лазарка -
с божури от градина
като сърце розови и отворени,
с обици - сълзи кристални
като от момински накит.
Моминско ми е, чак невестино!
В тази пролетна вечер, след тихия дъжд,
плодно и напоено е.
***
Божурът е царят на градината,
останало ми е от детството в главата
как дъжд валял е,
а зад чимширите, високи колкото дете,
са цъфнали божурите.
Късно майски, Кирило-Методиеви.
Пазени, в пазвите, в най-дълбокото на градината.
Рошавоглави!