2 YEARS of Not being straight but curly!

Тук се пише, пуши и пие!
Нищо повече.
Поздрав за ТУК!

Есен 2011 е след няколко дни

Стана течение.
Така разбрах, че първият есенен дъжд стои и чака сутрешните часове, за да плисне в утрото и събори зрелите кестени. Морски пясък довлечен между книгите, четени на плажа ще бъде отмит в софийските канавки. Едно есенно сако стои и чака първия по-студен вятър. Сини кожени балерини са строени до входната врата, подредени до разхвърляните сандали с омекнали от ходене по горещи тротоари каишки.
Есента се промъква в новите цветове и миризми. На опечените чушки от съседската тераса и първата отворена бутилка червено вино от много месеци насам. Есенните дрехи смесени с остатъците от лятното малодрешие са ми любими. Есенните броеве на модните списания са bestsellers. Мидите, събрани от плажа се свиват на купчини в камашитения панер до книгите. Изрових малкото памучно одеяло за пред телевизора. То е като  малката черна рокля - най-правилно решение за есенните вечери.
Децата тръгнаха на училище. Не моите, на хората по улиците. Занесоха, колкото цветя можаха в пребоядисаните класни стаи. Изядоха празничните сладоледи, в компанията на майките си, взели почивен ден и пускащи SMS-и на всеки час против кръжащите около измитите им коли служители на "Паркинги и гаражи".
В тази топла пред-есенна вечер се подсетих за нещо.

Не съм се влюбвала през есента.
Не съм купувала самолетни билети за непознат град през октомври.
Не  съм правила рожден ден в градина.
Нито носила велурен ботуш върху голо коляно.
Не съм виждала есенните дрехи, които майка ми носи.
Нито дали е полезен гъшия дроб върху праскови всяка вечер.
"Autumn in New York" е само на торент.
Есен 2011 е след няколко дни.

За Мина и за палтата

Мина вървеше по улицата. Беше септември - смугло син отгоре и пожълтяващ навсякъде другаде. Трафикът свистеше от съседните улици. Чуваше се иззад редиците магазини, откъм булевардите отзад. Стъпките и отмерваха дължини, с които да не улучва хлътналите простанства между уличните плочки. Заучени движения. На моменти подскачаше леко, за да се приземи директно през две плочки, улучвайки равната среда на паветата. Пазеше си токовете. На обувките, създадени за паркетни сбирки и няколкото улични крачки между вход на апартамент и вход на автомобил. Хората се заглеждаха. Тя не. Усмихваше се във витрините. Около нея гледаха нея и след това обувките на нея. Ако ходилото беше естественото продължение на глезена, то нейните обувки бяха естественото продължение на Мина. Все едно никога не са били в кутия.

"Красива, нахална и млада" издекламира господин с очила. Много познат иззад очилата. Репликата стигна до нея две крачки по късно и я обърна. Инстинктивно му се усмихна и почти спря. Спря, за да запази равновесие от внезапно сменената посока. Спря, за да тръгне отново с усмивката. Не го познава. Поне не отсега. Сигурно от отдавна. Звучеше сякаш той я познава. От отдавна.

Манекените зад витрините бяха облечените в новите си дрехи. Не с потниците от лятна разпродажба. Винаги ги гледаше съсредоточено. Спираше се демонстративно. И се приближаваше, за да надзърне. Много отиграно. Понякога си мисля, че просто използваше витрините, като декор за поредната случка в главата си.

Погледна палто, което никога не би имала причина да купи, нито да облече. Представи си жената, която би го носила. Жената, която би прекосила заледената улица в един предколеден, но все пак работен следобед, за да влезе във виенски салон. Да се огледа, да махне към някой на най-далечната маса, да завие няколко пъти покрай чуждите маси и разкопчавайки палтото си да го метне на свободния стол до мъжа, който вече я чака.

Мина хареса случката. Затова беше усмивката в очите и, докато докосваше ръкава на палтото от витрината. Затова не погледна цената му, нито попита за размера.

Не знам дали бихте я харесали, ако я познавате. Не знам дали бихте си говорили с нея, ако я срещнете. Много вероятно да не и дадете изобщо роля. Или да я вземете за главната. Аз я познавам отдавна и затова говоря толкова смело. Има какво да се разкаже. Виждала съм я в много палта, които е мятала по много столове във виенски сладкарници. "Красива, нахална и млада", би си помислил гоподинът с очилата, ако имаше такъв на съседната маса. Сигурно си струва да ви разкажа за Мина.

За Мина и за палтата.