Sydney in one day

Sydney Harbour area

Добри казва,  че ще запомни Сидни с паркирането.

Имайки предвид колко усилия и време ни е коствало решаването на проблема с паркирането, му вярвам.  Един съвет – ако ще посещавате Сидни като туристи,  задължително изберете хотел в центъра.  За съжаление нашият се оказа на много по–далечно място,  отколкото си представяхме,  и това ни причини доста повече затруднения в това да организираме придвижването и мобилността си като цяло - много повече, отколкото в Мелбърн.  От друга страна,  това ни позволи да видим и много голяма част от живота и проблемите на хората,  които живеят тук –  нещо,  което често остава скрито,  когато посещавате някое място за малко и само като турист. С две думи - Сидни се опита да го изиграе hard to get,  но не му се получи.  Харесах го и въпреки че  ни се показа без грим и по пеньоар в първия момент, ми е фаворит.

Като брой население Сидни е не много по–голям от Мелбърн  - 4.5 милиона срещу 4.1. Като площ обаче, с всичките си предградия и квартали е доста по-голям. Неудобствата на града (като задръствания и тълпи в централната част),  се дължат на самото му градоустройство и организация.  Най жизнената му част (хора,  забележителности,  трафик,  и. т. н.)  са разположени в така наречения city circle,  който е сравнително малко каре в центъра,  в което се случва всичко и в същото време влизането и излизането в него и от него са трудни. Улиците в тази част са тесни, а паркирането наистина въпрос на желязна воля,  хладнокръвие и разбира се късмет.  Пътуването в пиковите  часове е около час,  за да се стигне до кварталите за живеене, пътува се с влакове,  автобуси и фериботи, метро нямат. Цените на паркингите в центъра варират от 30 до 100 долара на ден. След задълбочено проучване по темата, вече сме открили оптималното решение за паркиране - ако се интересувате, пишете на лични.



Да разгледаш Сидни.

Паркирахме без усложнения и неприятни изненади в сравнително централен платен паркинг.  Най-трудното в случая се оказа да намерим как да излезем ог паркинга,  в смисъл - като хора,  не като коли.  Повярвайте ми,  не е като да сме толкова зле или неориентирани,  но след обикаляне и дори питане на два пъти,  накрая излязохме през аварийния изход.

Излизаме,  а навън слънце и прекрасно. Излязохме от едната страна на пристанището,  от другата му страна се виждаше операта. И, тъй като вече преживяхме едно обелване на носове след разхождане цял ден на слънце, решихме че най-разумно би било да си купим поне шапки.  Така и направихме.  Ще ги видите на повечето снимки,  някога когато имаме достъп до нормален интернет и все пак успеем да споделим някой и друг кадър.  Иначе всяка вечер грижовно и дисциплинирано, както съм обещала, свалям и съхранявам снимковия материал от деня, за да видят и бъдните поколения записките от българските обиколки по Австралия.

С шапки с австралийското знаме, поемаме през лудницата на централната бизнес част, точно в момента,  в който  работещите наоколо излизат да си търсят храна. Като в резерват,  всеки носи малко пликче с китайско, тайландско, суши, паста, салата или плод и търси местенце. Много от хората обядват в парковете. Как няма?! Първо, че парковете са прекрасни, чисти и огромни, и второ, че в дните, в които ги заварваме, Озитата (австралийците) се радват на първите си топли пролетни дни, затова че всички са насядали по пейки и поляни.

Промушваме се през много светофари,  улици,  тълпи, заведения и пак светофари и се докопваме до район извън натоварената  бизнес част. Влизаме в кралските ботанически градини (Royal Botanic Gardens), които представляват огромен величествен парк в центъра на Сидни, след чийто край е операта и още много красоти. Влизаме в градините и изведнъж ни обзема нова реалност. Нищо от ударния пулс на предишните улици, през които минахме не съществива тук. Само хора по костюми тук там медитират по тревата. Отново усещането е, че всичко се поддържа с такава любов. Изглежда обичано и обгрижвано. Някой би казал - просто държавата има пари. И, това е така.

Поседнахме на пейка да си изям и аз ябълката в пликче като един временен, но достоен жител на Сидни. Няколко птици надушиха, че биха могли да изкопчат нещо от мен и се занавъртаха около пейката. Само да отбележа, че някои от тези птици в зоологическите градини ги държат в клетка и заради  дългите им клюнове, и заради цялостния им размер. След почивката продължихме през целия парк, където има един куп езерца, инсталацийки и разни занимавки. Излязохме на операта. Въпреки, че е комерсиална, сградата наистина е величествена и разположена на високо до океана, създава усещане за свободност и гордост. Разбира се имаше групи японски туристи, които се втурнаха на организираните си обиколки във вътрешността. Един билет за оперно или театрално представление тук започва от 90 долара. Готино е да стоиш на стълбите. Високо. Виждаш всички, които трескаво се качват, за да я стигнат най-после тази опера и тези, които я виждат всеки ден от прозорците на домовете или офисите си.

Хранихме малко една чайка, снимахме и тръгнахме. Целият район наоколо е забележителен. Множество заведения покрай океана и фериботите и моста, старинните сгради, превърнати в магазини, галерии, музеи, ресторанти, ателиета. Потънахме във всичко това. Не сме гледали карти или посоки, в тази част просто всеки квадратен сантиметър гледка си струва. Старият крайбрежен квартал, откъдето е започнал града преди около двеста години с акостирането на английски кораби - the Rocks. Тук са били построени първите къщи, първия бар, магазин и така нататък. Сега тук всичко е музеи, галерии или заведения, запазили оригиналния вид на сградите.

Пристанището предтсвлява залив, срещуположните брегове, на който са свързани с огромен мост. В тази час има много заведения, магазини – рай за окото на туриста – за портфейла му – не коментирам.

Към късния следобед попаднахме и в един от кварталите за живеене, разположен в най-голяа близост до пристанището – явно стар, скъп и аристократичен квартал с прекрасни големи къщи, разположени нависоко и с прекрасни панорани гледки към целия залив. Ех, бабо, защо твоята баба не се е оженила за английски затворник  навремето! Можехме да имаме срам в семейството, но и къща в South CBD в Сидни, just in the Harbor area.

Толкова много обикаляхме, че към 18-19ч. вече бяхме грохнали и пригладнели. И отново попаднахме сред тълпите костюмирани хора, които се изнасят, този път в края на работния ден. Завлякоха ни към пристанището, където слънцето залязвайки, беше стоплило паважа и столовете на всички ресторантчета и кафета по крайбрежната алея. Вечеряхме. Приятна умора. Слънцето съвсем залезе.

А, някъде, 8 часа назад, приятели допиваха сутрешно кафе.