Charging your battery...

Никога не съм писала тук сутрин.Току що завърнала се от сънищата и другите светове.
Със завивка на райета по лицето и в непроветрена още стая.
Не съм преживявала утрото като мое.
От малка.
Помня още от преди детската градина как ме оставяха в студени сутрешни мъгли с бебешко одеало и биберон при приказливите лелки в яслата.
След това в детската градина до вкъщи.
Някои деца казват, че като не са искали да ходят на детска градина са плачели и са молели да ги оставят при баба и дядо.
Аз не знаех, че има и друг вариант освен ходенето на детска градина.
Всяка сутрин. От моето легло в престилката на квадратчета и в съседната сграда.
От първите ученически години или може би от всички, най-хубавите ми сутрини са, когато не трябваше да ставам в 6. Когато бях втора смяна. И си имах мои сутрини. С кафе, закуска, телевизия....дори тичах сутрин в един парк понякога.
Аз не обичам да ставам рано.
Не харесвам да излизам от вкъщи по график.
Чувствам се като недоносено, изпаднало от утробата дете.
Цякаш са ме изсипали от моето в чуждото.
Всяка сутрин преживявам болезненото си раждане в деня.
Все едно ми дърпат изведнъж маркуча за кръвопреливане.
Оставаш малокръвен.
С ниско кръвно.
На студено.
С нарушени връзки с Централата.
Гингко Прим и шоколад.

*****

Сънят ме води някъде.
До Бензоностанцията.
За Гориво.

For the Love of God

I'd never appreciated this back then.
Thanks God we have hidden memories.
Hidden from mind. Open to heart.
I don't know about God.
I remember about Love.
This has nothing to do with the Bible.
Just a highlight from the past.
Dreams, guitars, hormones.

1999,  in B.

Obtaining IP address...connected. 16.03.2012, Salt & Sweet, Sheynovo Str., 13:53h.

ikea.com

10-ина градуса над вчерашните температури.
По-цветна корица на списание от минали броеве.
Профилактика. На сървъра. И аз имам нужда. Но нямам ID support.
Ботушите ми стоят още при обущаря - вече цяла седмица.
Пролетта дойде - ако знаех щях да ги оставя ритуално и по-рано.
Ще пия кафе в картонена чашка утре сутрин по топли павета.
Без мляко, за да е постно.
Постът трябва да е в главата, ми казва колега.
Поглеждам внимателно купата със зеленчукова супа. ИКЕА, IDEELL, 3.99лв.

.....................................................................................................................................................Obtaining IP address...connected. 16.03.2012, Salt & Sweet, Sheynovo Str., 13:53h.
Дояждам супата.
Картофите всемам за вкъщи.
Таксуват ми пластмасовата кутийка.
Със самолетна надценка.
Слагам си червените слънчеви очила и си нося скъпата кутийка с постните картофи.
Офисен трети етаж в къща срещу културен по руски център.
Спрели сме климатиците.
Не можем да спрем телефоните.
Скоро ще ни спрат e-mail-ите.
За профилактика.
Осигуряват ни IT support.
Зеленчукова супа за душата.
Постът е в главата.
ID support.

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец.
Не!
Само секунда!
Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, сякаш правя сутрешно йогистко дишане. Иска ми се да усетя вече мирис на живи дървета.
Липсва ми пролет. Липсва ми пролет в годината 2012.
И пак стана "никое време". Зачетох се, загледах се, замислих се, разписах се.
Пролет 2012.
Разхожда ми се по стоплени от новото слънце павета.
Да прескоча цветна локва дъжд и да останат петна по велурени светли обувки, носени безрасъдно в дъждовен следобед.
Как ще го дишам този дъжд само!
Как ще го слушам да плиска в немитите прозорци и размеква пръстта в градинките.
Много сутрини подред ще излизам леко облечена и краката ми ще посиняват до работа
Знам, че пролетта си пести топлото и сухото време и е с отчайващ женски характер понякога.
Знам, че първо оставя много време да бъде очаквана.
Знам я.
Капризна и с хилави слънчеви дни.
Казват и spring по на запад.
Чакам я.
Да и усетя студения дъх на зелено, когато затварям прозореца.
Трябва ми.
Обещание.
За пролет.