Купих си една грешна книга...

Бях чела в някакъв блог за една книга преди време. Естествено, не запомних нито автора, нито заглавието и купих друга - просто не улучих. Нещо като да отида на blind date и да нацеля друг човек. Има очарование и в това, признавам си.

Започнах да я чета - увлече ме. Дори след едва 30-ината страници, които бях прочела, я препоръчах на приятел. Снощи обаче прочетох още 30-ина страници и сега май само пиша за книгата, а няма да отивам да я чета.

Тя е преводна - от сръбски. Съответно изказът е като от преводач. Както и да е, аз си бях харесала главния герой. Богат, странен, спорно щастлив. Като казвам богат, уточнявам - въпросително много богат. Ходи на театър. Всяка вечер. Има ложа, която е откупена само за него и ако той не е там, ложата е празна. А той, ако не е там, значи пие шампанско в ресторанта на многозвезден хотел, за който плаща да стои отворен до сутринта. Стане ли сутрин, келнерът му съобщава и той си тръгва. Сам. Без никоя от жените, на които плаща цяла вечер да пият шампанско на неговата маса.

И една вечер той реши да направи театър, какъвто никога не е имало досега. И започна...и така 30 страници. И след още няколко страници, преводачът съобщи, че Петар е изчезнал - пише (в книгата), че дори умрял.

Спорно щастливият Петар, с тайна любовна мъка в сърцето и живот като за филм - мъртъв!!!

Ами, честно казано, няма да я дочета тази книга.

Няма да я дочета в знак на протест! Толкова ли са много цинично богатите хора по нашите балкански ширини, които не чукат чужди жени и ходят на театър, за да гледат, а не да ги гледат!!! Толкова ли са много, ако изобщо ги има, че да ги убиваме на първите страници?!

МАФИЯ!!!

Дори не ми се ходи за обувки...

"Знам! Ужасно звучи!"

"Да! Мислих да си взема няколко дни отпуск, към края на седмицата - направих някакви резервации за Велинград."

"Не, няма конкретен проблем. В смисъл - не се е случило нещо лошо...може би няколко не толкова добри неща и малко претоварване в работен план. Just the usual!"

"Ами, да. Уж съм се наспала - легнах си в 12 и станах в десет. Аз и предния ден спах добре, но ми беше криво сутринта."

"Къде да ходя! Казвам ти, че дори за обувки не ми се ходи. А си бях обещала да си купя боти като от клипа на PUSSY CAT DOLLS - колкото и да струват. Представяш ли си! "

"Тук е. Гледа телевизия. Щяхме да ходим до майка му, но се отложи и ще гледаме някакъв филм сега, може би. "

"На мен ми се излиза довечера, колкото да се напия. Това от едно известно време ми е станало като фикс идея. Може да мръднем някъде, евентуално. Вие в Пловдив ли ще сте?"

"Оффф, не знам вече! Както много пъти съм казвала - не ми е лесно да живея със себе си в една кожа!!! Цяла седмица чакам да дойде събота. Идва събота - аз рева. Става неделя - рева, че вече е неделя, а в събота не съм правила нещо друго, а съм ревала. И става понеделник - и да рева и да не рева, все тая. "

"Не съм се депресирала, просто постоянно ми е притеснено - някакво вътрешно напрежение. Стряскам се вечер и сънувам един кошмар, който от пубертета си го превъртам през определени периоди...не, че е нещо кой знае колко страшно..."

"А, да. Видяхме се миналата седмица. Сигурно сме говорили 3 часа без да спираме - толкова много неща имаше да си казваме. Много ми беше домъчняло, ние не се бяхме виждали от почти половин година."

"Ами, добре е, общо взето. Не си е намерила работа, но се надява по-скоро агенцията да потръгне и да не се налага да работи допълнително. Каза, че засега имат работа, но....не се знае."

"Да, трбва да се видим, но....вече просто не мога да кажа кога, не мога да ги планирам нещата. Ако, искаш да се чуем другата седмица, да видим кой как е и ще се разберем."

"Да. Ще предам. Хайде...хубава и на вас...!"

Червена слушалка.

Червена слушалка втори път.

Turning off...

Имаме си нов диван и фотьойл за релакс...:)

Седя си в новия фотьойл до прозореца и се люлея леко. Това е първата нова покупка, която влиза в къщата през 2010. Купихме си спокойствие и почивка! Кът за релакс се появи в спартанския ни хол. До книгите, наредени на земята. Преди година същото това място беше "прожекционна зала" - с проектор и три кресла в средата. За това сега напомнят само плътните черни завеси по прозорците.
Дааааа, метаморфози.
И телевизорът излезе от спалнята. Но още се вижда къде е стоял - мястото му не е усвоено, празно е. Ще направя нещо по въпроса. Една спалня никога не трябва да е празна. Казвам го и намигвам.
Сега изглеждам като онези помъдрели хора в края на дните си, които стоят в кожен кафяв фотьойл в големия си кабинет-библиотека, гледат камината и отпиват напитка с ирландски корени. В събота, по средата на мрачен януарски следобед, без планове за срещи и разходки, се люлея напред-назад и единственотоо, което виждам са шарените дрехи простряни на терасата на съседната кооперация... Какво да сготвя?

3 неща от днес

1. 1. Срещу нас живее един художник. Кухненските ни прозорци нямат пердета, нито щори. Неговото "ателие" няма пердета нито щори също, само тераса. Случва се като ставам вечер в тъмното, за да си сипя чаша вода, неговият прозорец да е единственияят, който свети в блока отсреща и се виждат картини. Много често на жени. Цветни, черно-бели, в гръб, в лице - различни. Днес чух, че някой гони гълъбите от терасата си. Беше някакъв човек, който остреше молив. Сигурно това беше той. С брада, слаб и жив. Не го бях виждала друг път. Само картините му в стаята. Всички хора, които съм виждала по терасите на същия този блок, излизат, за да си изсипят боклука или да хвърлят останките от вечерята си на котките пред блока. Как да не ми стане хубаво, че съм видяла, човек, който остри молив днес там, а не изсипва трохи?!
   



2. Видях се с една приятелка. Много я обичам. Козирог - целеустремена и практична. Ако се налага да разкажа нещо за нея, винаги казвам, че обича да е в чужбина. Откакто я познавам, тя винаги разказва за летата си на бригаада в Америка, курсовете по немски в Берлин и Дюселдорф, посещенията при приятели в Ирландия и Рим, уикендите с майка и във Виена и още много много подобни истории. Изглеждало ми е все едно тя живее навън и се прибира, за да ни разказва, да си спомня за всичките хубави неща, преживени там и да измисли начин да замине отново. Последната една година имаше малка промяна - заради мъж и нова работа. Стоеше си в България, говореше за работа - изглеждаше ми щастлива и не можех да повярвам, че е възможно да се е променила. Толкова не можех да повярвам, че всеки път очаквах да ми каже, че е решила да замине отново. Предчувствията ми се оказаха верни. Днес като се видяхме ми разказа за новите планове да отиде да учи в Англия. Без работа, без мъж, с кредит. "Мими, знам, че нещо хубаво ме чака там, просто знам!" И аз и вярвам. И пак ми стана едно хубаво - повечето хора се оплакват от живота си и невъзможността да постигат мечтите си. Харесва ми да срещам хора, които вярват в хубавото, което предстои!!!



3. Днес правих мусака. Днес се престраших да правя мусака, половин години след последният ми абсолютен провал с това ястие. Толкова се бях обезсърчила на темата мусака, че дори като прочитах думичката в някое меню, тръпки ме побиваха. Преди половин година след тричасови опити в кухнята изхвърлих цялата тава. The absolute tragedy!!! Една тава картофи, тиквички, кайма, както и надеждата да докажа колко разбирам от готвене. А всичко трябваше да бъде наред. Имах желанието, рецептата, продуктите и вдъхновението. Очакванията бяха за феноменален успех, докато я печах във фурната си представях, че с тази мусака ще надскоча всички кулинарни достижения, сътворени до този момент в тази кухня. Но уви!!! Цялата тава - на боклука. Днес, половин година по-късно, реших да опитам отново. С нова, по-семпла рецепта, с по-малко очаквания и с много старание. Всъщност желанието беше едно единствено - след три часа потене в кухнята да не изхвърлям цялата тава отново. Направих всичко, както трябва. Не, че имаше значение - предишният път също нямаше никакви видими проблеми. В края на третия час, изтощена и мръсна, отново започнах да губя надежда...или просто напрежението от опасно сгъстения сос бешамел ми дойде в поовече. Залях, доизпекох и изключих фурната. Това беше от мен, сега имах нужда просто да се изкъпя и да изляза - далеч, далеч от кухнята и врага във фурната. Два часа по-късно, по-средата на чаша бяло вино в приятна компания телефонът ми звъннна. Търсеха ме от вкъщи. Заради мусаката. Цитирам "най-хубавата, която някога съм ял". Е, как да не ми стане хубаво!!! Прибрах се и първата ми работа беше да я опитам. Е, как да не му стане хубаво на човек - най-хубавата мусака EVER!!!