Wednesday, November 17, 2010

Време е

Отворих прозореца. Като отворена бутилка кока-кола, стаята се разхерметизира. Замириса на дъжд. Чуват се капки, минават коли. Нощта отвън нахлу.
Странен мирис на дъжд е този. Уж трябва да е сняг, а не е бял, а кален и мокър. Може би зимата все пак трябва да дойде. Колкото и босилек да купувам против уроки и големи студове, все пак "Бабо Зимо, време е!".

Време е да приберем обувките и да извадим ботушите с грайфер.
Време е да си купим дебели книги за дългите нощи.
Времето на червените носове и замръзналите от липсващата шапка, уши.
Времето, когато е най-тъмно.
Времето, когато винаги има нечакани мартенски снегове.
Времето, в което знаем, че има по-добри времена.
Времето, когато Коледа идва, оставя малко подаръци и си отива.
Времето в бяло и черно.

Звучи добре на хартия. Изглежда не зле и на филм. Знам, че ще проклинам зимата в първия ден, в който улиците са заледени, а тротоарите - зарити със сняг.

Сипвам си червено вино...
Какво да се прави, нека животът просто продължи!
Идвай!

Wednesday, November 10, 2010

Christmas hit me...

Feliz Navidad било коледна песен.

Feliz Navidad, Feliz Navidad,
I wanna wish you a merry Christmas
From the bottom of my heart :)))

Такава коледна треска ме удари изведнъж.
Искам да се удуша в гирлянд.
Да ме ритне елен.
Да ме затрупа снежен човек.
Да ми се скара Дядо Коледа. 
Да се натровя с frosty глазурата на коледни сладки.
Да се порежа на коледна играчка.
Да си изгоря езика с коледен пунш.
 Да ми се спарят краката в "червените ботушки".
Да падне бушона от коледните светлини.

Let the Christmas holidays begin!

Аз съм коледен човек - малко по-висок от коледно джудже и малко по-слаб от снежен човек.
Толкова обичам коледните и новогодишни празници.
Винаги съм си мечтала да затрупам къщата с гирлянди. Да има свещи, кутии с подаръци, голямо коледно дърво, запотени стъкла на прозорците със сняг по перваза и червени, вързани с панделка завеси. И за подаръци - червени коледни пуловери с еленчета отпред - the ultimate Christmas gift.
Като по фимите! Като едно  време!
Времето на Дядо Мраз и Снежанка.
Времето на кака Лара и "Милион и едно желания".
Бих платила, ако можеше да се събудя поне още веднъж в коледна ученическа ваканция, с натрупали преспи сняг и кака Лара по телевизията  от сутрин до вечер. Все искам да не звуча носталгично! Не ми ли се получава!

Слушам десета коледна пессен в момента. И ще ги мина още веднъж след малко. Искам да се задуша с Christmas spirit!
Коледа до болка!
Хо-хо-хо-хо!

Минава ми през ум да напиша коледни късмети, да намеря коледни рецепти и да поствам на всеки час по една коледна снимка във Фейсбук.
Да си купувам топли сладки кафета с карамели, мокачино, лате, макиато и цялото им семейство в коледни чашки на Star Bucks. Да си ровя в чантата 5 минути, защото не съм си свалила червените коледни ръкавици от ръцете и не мога да си намеря портфейла с тях. Момчето от другата страна да ми пожелае "Весели празници", подавайки ми топлата червено-зелена чаша. Аз само да се усмихна, защото ме е изненадал с ранните пожелания.
Да наредя шоколадови Дядовци Коледовци в шкафа със сладките нещица като се прибера вкъщи и пакет салфетки с елени и звънчета на горния рафт, далеч от погледите на останалите хора.

И няколко седмици преди празниците може би ще ми се случи една вечер, в която ще се окажа сама вкъщи. Santa baby, hurry down the chimney tonight, припявам с кристална чаша ром с чай в ръка и увеличавам парното. Santa baby....изсипвам цялата миналогодишна украса от шкафа. Подът ритуално бива обсипан с частици от скъсани гирлянди и брокат от златисти стъклени топки на конец. Santa baby.....hurry down the chimney tonight...Тонколоните, разположени по всички ъгли в холя вибрират...Santa baby....никнат им гирлянди и frosty look appears...Santa baby...

Много коледни песни по-късно същата вечер се виждам как оставям малки стъпки в снега. Носът ми е червен от рома и студа. Гирляндите са останали на пода в кухнята, шоколадовите Дядо Коледовци се разтопяват в шкафа, защото съм оставила парното на 5. Никой не знае, че има салфетки с елени и че ако само се надигнеш на пръсти и погледнеш на горния рафт, ще ги видиш. Спират ми Коледата! Хоспитализарат ме заради коледна мания и причинен коледен тормоз на колеги, приятели и случайни минувачи. Виждам как ме водят в червена усмирителна риза с пух по края и пластмасов гирлянд, затегнат около китките през улицата към голямата не-еленска шейна с червени не-коледни сирени, а аз крещя "Како Лара, како Лара..."

It is love actually....
I can't stop caroling...
Santa baby...
Како Лара...

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...