Имам гледка към дивото и снежното през кухненския прозорец,
Хоризонтът е далечен.
Купол с кръст към небето между снежните клони.
Напомня ми, че и това да е пусто, е нужно.

Една епифиза ни дели

Иска ми се да публикувам бял лист.
Да започнеш на чисто....това кога се научава?
А, като си представя, че животът се случва във всяко останало време, но не и в това, през което философстваме.
Днес карах бързо, днес се сраснах с волана, усещах пътя. Като моторист.
Днес тръгнах от вкъщи и не махнах за довиждане.
Новата ни година чака утре.
А, все едно няма кой да я посрещне.
Все пак тази заслужава да я изпратим.
Тази маса е неподредена за първи път.
Може би започва да се случва някакъв живот.
Имам нова философия.
Какво мога да дам, а не какво мога да поискам.

Случва се сега днес, вчера и утре.
Неразбрано?
Тихо!
Една епифиза ни дели от Всичкото.
6мм през деня, 12 - като си затворим очите и помълчим.
Не разбираме.
А знаем.
12 мм.
Със затворени очи.
 

До нулевата точка и обратно

Първата ми Коледа като самостоятелен човек, бих казала.

След полунощ е.
Ядохме "млад" боб от истинска градина и сарми, занесох Бейлис за коледен дар, разхождахме куче в тъмното в парка, търсих да паркирам 15 мин в нощта на Коледа. И, това всичкото исках да е. Да бъде. Бъдно е.
Слушам Спотифай, пия червено вино, пуша на абсорбатор и пиша. Има такава Коледа. В един Младостки апартамент с гледка към един необуздан парк и връх на параклис между дърветата. Празниците са такива каквито ти си пожелаеш да изпразнуваш. След малко трябва да изпера два чорапа и една тениска на ръка, защото не мога да изчакам утрешната пералня. Мога да разгърна моя си книга, а междувременно ще е започнала нечакана хубава песен. Вайбър вибрира постоянно. Заедно сме. Чакат ме да се обадя. Мога да споделям много. Колкото искам. Колкото мога. Хубаво е. Благодаря.
Днес ми подариха неочаквано сърце. Като тези, които рисувам по всички тефтери, откакто ги ползвам.
Днес си купих нов парфюм, защото сетивата имат нужда от смяна на субстанциите.
Днес ми разказаха за Африка и Бразилия, докато, аха, да ми оправят водопровода.
Днес пих първото си следобедно кафе на новата кухненска маса, докато Коледно слънце показваше колко е южна стаята.
Днес ми върнаха любима книга, която бях позабравила.
Да виждам всичко това днес, означава да не съм загубила. От любовта, с която смиламе живота и го правим на щастие. А, най-страшни са загубите, които не забелязваме и за които не страдаме, а се случват ежедневно. Загубите от пропуснатите възможности да отдадем Любов. Всяка нова неслушана песен е несъстояла се Любов. Всяко неподарено цвете, всяка непогалена котка, всеки несъстоял се танц. 

Времето около Коледа със себе си е безвремие. Часът от денонощието няма значение. Денят от седмицата е неизвестен. Работното време на магазините е на късмет.  
Иска ми се да определя 2014 с една дума.
И думата е – ЗАСЛУЖЕНА.
Какво означава нещо да е заслужено. Означава да усещаш, че си дал. 
Астролозите се кълнат, че Сатурн излиза от Скорпион сега. Вчера. Във ФБ пишат, че на Коледа стават чудеса и каквото си пожелаеш се сбъдва. Очаквам с любов това, което ще бъде.
Не си оставих сърцето съкрушено. Изпратих с добра дума.
Страданието не трябва да е безверие.
Юлето казва, че трябва да си мек отвътре и да можеш да приемаш. Да си щастлив от това което е, а не от това, което, в главата ти, ще бъде.
Не е лесно.

Не искам да си измислям нови пътища, искам просто да ставам и да тръгвам в посоката на всеки нов ден.
След всеки следващ изгрев на слънцето.
До нулевата точка и обратно.

 

Утрото преди Коледа

Утрото на Бъдни вечер.

Ново място. Подредено е и светло и има моята музика. Вечеря за Бъдни вечер – не. Не е планирана. Семейство за Бъдни вечер – не, не се е случило. Бъдни вечер е за това, което е. За случилото се и неслучилото се.

Нямам истинска елха. Имам хубави светлинки по изкуствената. Имам си кът за мисли – мои и такива, които не съм знаела, че са мои. Имам си парк пред прозореца – див и необгрижван с ръце. В тъмното вечер изглежда като гора и дивото е дори допустимо.

Първата ми сутрин без бързане тук. Only hate the road when you are missing home….звучи през телефона. Ако преди месец-два (не знам колко станаха вече) някой ме беше попитал – какво ще правиш на Коледа – щях да изредя 300 рецепти за Коледни сладки, за коледни ядки, украси и варианти за празнуване със семейството и обратно.
Коледните празници са много опасни. Най-ти показват несбъдване. Най-се различават от идеалната ти представа в главата.

Тази вечер, Бъдни вечер, ще е за това, което е.

За новия ми дом, който ми отива.
За новото ми сърце, което ме обича и май ми дава повече щастие,
за моите си книги, които да разровя, за да сглобя нови парчета от тях,
за чашата червено вино,
за празния хладилник,
за мира в душата
и за отдръпването от лудостта.
Чуждата и присвоената чужда.
За новия ми тарифен план на телефона, с който мога да споделям, споделям, говоря вечер, когато най-съм мълчала.
За новия ми тарифен план на телефона, с който мога да ползвам навигация навън в непознати места и да стигам.
За новия ми тарифен план, с който съм на един вайбър разстояние от приятели.
За музиката за синхронизация на душата....която ми помага също да стигам.

Този Коледен ден, когато каналите са отворени и каквото дадем, такова ще получим, си пожелавам винаги да мога да споделя със себе си. И да съм благодарна.
Не си оставяйте сърцето забравено и извън употреба.
"Едно разбито сърце крие несметни богатства.", казва Е. Ш.  
Равносметката?
Всъщност сметката никога не е равна. Веднъж си дал повече от това, което са ти донесли, друг път си взел повече от това, което си платил.
Тази 2014 обърна колата. И вярно „пътища много“ се оказаха.
Много чаках пред кабинети. Да се бях сетила да почукам на вратата на друг „кабинет“. Кабинета, пред който чакат забравените от себе си сърца.