"101 коледни песни" поставят началото на коледното настроение и пред-коледата може официално да започне...сега!Oh, the weather outside is fightful,
and the fire is so delightful
and since we've no place to go
let it snow, let it snow, let it snow!
Бях забравила усещането за този празник. Коледите са едни светли снежни утрини от детството ми, когато не се ходи на училище и по телевизията дават много много детски филмчета. Целият този коледно-новогодишен период е белязан от приповдигнатото мрънкане на майка как няма да успее да приготви навреме всичко за празничната вечеря и вечното бързане да пазарува и готви.
И разбира се елхата! Колкото и да разказвам, едва ли бих могла да обясня защо тази елха означаваше толкова много за мен и брат ми.
Първо ни съобщаваха как някой от порасналите мъже в семейството - татко или дядо, я е купил и тя чака в мазето, за да и се сложи "кръстачка". "Кръстачката" представлява две дървени трупчета съединени през средата на кръст, който служеше елхата да стои изправена. Много често приспособлението я държеше леко килната, но какво бяха няколко градуса вдясно или ляво за нас, които чакахме от януари до декември за тази елха. Слагахме я в хола и баба ми сваляше големия черен куфар, в който стояха играчките и в който, според семейните легенди, дядо ми бил донесъл всички комплекти стъклени топки чак от Москва, пазейки ги през ледове и студове, увити в памук, за да оцелеят здрави за нас.
Тази елха! Започвахме да я украсяваме и всичко имаше строг ред - първо слагахме върха - дълъг, стигаш до тавана и счупен малко от едната страна, след това нареждахме симетрично най-красивите стъклени топки и фигурки, гирляндите - първо дебелите в хоризонтални къгове и едни тънички, които спускахме от върха надолу. Елхата изглеждаше като опакована - толкова пластове нареждахме по нея. Завършващите щрихи бяха да я наръсим с накъсан памук, който по мои спомени трабваше да създаде илюзията за навалял сняг. Почти към края на целия ритуал защипвахме едни прекалено тежки свещи, по краищата на клонките. Те клюмваха надолу от тежестта им, но нямаше как - цялата украса трябваше да намери своето място върху елхата. Абсолютният финал беше да пъхнем под елхата един Дядо Мраз и една Снежанка. И около тях слагахме отново памук. Като се сетя, че палехме и бенгалски огън в близост до всичкия този памук и гирлянди, се прекръствам няколко пъти и благодаря, че не сме подпалвали никога нищо.
Елхата стоеше като почетен гост докато и игличките и започнат да пожълтяват, а аз и брат ми не разрешавахме да я изхвърлят след празниците. Не трябваше да се приближаваме до нея, за да не падат бодличките и памуците, защото се разнасяха из целия апартамент и разбира се, за да не счупим играчките, които, както вече разказах, през останалото време от годината стояха в специален куфар вурху високия гардероб в спалнята.
Толкова неща са се променили от онова време. Нямахме коледни чорапи и лампички, които светят. Имахме падащи иглички и толкова детска радост!
Липсва ми... и дори да не го кажа, ми личи.
