Никое време

Водата на котлона завира. Няма да я варя трябва само да кипне, да стигне 100 и след това да изстива. Любимото ми време от 24-те часа - по никое време, както казва майка ми. Аз цял живот върша важните неща по "никое време".
Никое-то време е хубаво, защото не го делиш, никой не ти го иска и го крадеш просто от съня си. Сигурна съм, че 90% от хората с кулинарни блогове готвят по "никое време" и то не за да ползват нощната тарифа за ток.
В една серия на Sex and the City си говорят за secret single behaviour - нещата, които правиш, когато си сам и много ама много обичаш - да намажеш филия със сладко, която да ядеш над мивката (?), четейки fashion magazines или да си намажеш ръцете с вазелин, да си сложиш найлонови ръкавици и да гледаш готварския канал.
И на мен сега така ми се иска да изпека две тави сладки...по никое време, да си пусна favourites в Youtube, да си сипя една чаша вино и през час да поглеждам часовника щъкащ по всички малки часове, гонейки мисълта за сутринта, когато времето отново ще бъде на всички останали.

*****
Кога, ако не сега?
2 яйца
1 ч.ч. захар (кафява)
150гр. масло
450 гр. брашно
ванилия
карамфил
джинджифил
3 часа "никое време".
*****

Piece inside

Тези дни съм си вкъщи. В истинския смисъл на думата. Този, който съдържа ставане не по часовник, а по протягане. Пиене на кафе не от пластмасова чашка, а от най-големия mug, който имам и доливане на още кафе и още мляко, и още кафе...
Неговоренето ме спасява. Неговоренето по телефон, неговоренето с хора, неговоренето с телевизора. Превключих на някакъв inner piece mode.
2 дни не бързам.
2 дни отлагам задачи.
2 дни не правя обещания и не изпълнявам такива.
Имам нужда от простота.
Простота на задачките през деня, на облеклото, без ексцентрични часове за срещи и без пазаруване. В синхрон с настроенито ми и хранителните магазини около нас са празни вече втори ден след почивните дни. Толкова по-добре...толкова по-малко чуденки и възможности за избор.
Това са първите такива дни за тази година. Тихи, домашни и мои си.
Веднъх ходих при Ани, която се занимава с human design - нещо, което комбинира астрология, номерология и химия и още много сложни неща, от които сме направени. Тя ми каза, да не се противя на себе си, когато усетя, че ми се иска да "пусна кепенците" и да се оттегля навътре за няколко дни.
Не искам този пост да ме разчувства. Трябва да е просто отпечатък. От гладките ми емоции...тези дни...които за първи път не мо бодат...отвътре.

Fortune cookie

Събирането с приятелки на по чаша вино с бяла покривка, разглеждане на стари снимки, слушане на музика, на която сме изпили още много бутилки вино и обсъждането на изминалата година е традиция в дните между 20-и и 30-и декември.
Късметите списах импровизирано върху розова хартия, докато Адел пееше за someone like  you по VH1, а в кухнята се отвори бутилка вино и сирена се стъргаха и рязаха.

"Прекрасни мигове с приятели - като този в момента!" ми се падна с първото, завито на руло розово листо, скъсано от юридическия тефтер на Светлана.
Don't let go...
Never give up,it's such a wonderful life! слушах цяла година в колата - 5-а песен в диска. Сузи ми стана ментор, а танца на балерините в клипа се подрежда в главата винаги в началото на припева.

"Ще правиш нещо, което те прави щастлива - между 9 и 18ч. или от 18 до 9ч. ... ще видим :)" 

Записвам прилежно всичко тук, за да отлежи и да има свидетели.
Обещанията трябва да се изпълняват.
Особено тези върху розова хартия и между 20-и и 30и декември.

Форма "сърце" за сърцето ми

И, все пак, реших да разясня - това на снимката е първата ми коледна кутия за сладки - ръчно изрисувана от незнаен творец някъде в София. Вътре са джинджифиловите меденки, които правя за втора поредна година, но този път в истински празнични форми и цветове. Няма да е кулинарен или празничен постът, който пиша в момента. Просто ей така. Защото настроенито ми не пасва във форма "елхичка" или "звезда" тези дни. А, всички около мен ходят като "елхи" и "звезди" и това ме кара да се чувствам...и малко неловко, и малко тъжно, и малко what's-wrong-with-me, докато се нося с риза и жилетка все едно е понеделник.

Имам нужда от форма "сърце" за сърцето ми. Отдавна е в квадрат и е безпристрастно до безстрастие.
Сънувах, че съм бременна и в корема ми има остър молив, който не могат да извадят. Отляво. Дори го напипвах. Дълго време си мислех наум за съня. Молив - писано ли е - да пиша ли - не пиша ли?! Обзе ме страх до безумие. В съня.

А, тихата коледна нощ ще отмине.
Driving home след Christmas е в mood "понеделник след дискотека".
Коледните кутии сега са пълни с остатъците от празничната вечеря - тези, които тази вечер няма да ни се ядат.
Да хапнем нещо леко.

Christmas is all about magic!

Разглеждах коледния скин на Google  и сред първите предложения за празнични изображения беше снимката, която съм постнала по-долу. Погледнах я и си казах - this is too much. След това я погледнах пак и осъзнах - да, това е прекалено по принцип, защото е приказка, защото е магия. Но за коледния ден е just right. Без да целя да звуча религиозно или патетично...просто се замислих защо всичко е толкова светещо и бляскаво на Коледа. Празнуваме чудесата!