Sunday, June 13, 2010

Кратки изречения


Топло е. Горещо. Толкова горещо, че близостта е неприятна. Близостта на дрехите, допирът на дивана, усешането за коса около лицето. Тази жега дойде внезапно и остана.

Покачвам се на дървен висок стол близо до бара. Краката ми залепват, преметнати един върху друг. Ставам. Близостта с дървения стол е неприятна. Близостта на левия с десния ми крак също. Пристъпвам леко назад. Търся пътя на някое случайно течение межу отворените прозорци и вратата. Краката ми са потни.

Едно мохито по средата на деня. Леко газирано, с неразтопени късове лед.

Покачвам се на стола. Отново. Подпирам се с две ръце на дървения плот, за да седна като ученичка. Със събрани крака. Не ги допирам един в друг.

Чашата е направила кръгла локвичка около себе си. Прокарва пръст през течната окръжност. Развалих я. Размазва се по дървото и започва да съхне, когато е далеч от студената чаша.

Изпивам глътка - усещам прохладата на течността. Газиреният привкус щипе по езика, лаймът изостря вкусовите рецептори. Ментовите листа се заплитат в края на сламката и я запушват.
Поглеждам в чашата и поразравям купчинката мокра мента. Ледът се завърта в горната част и се удря в стъклото. Продължавам да го завъртам. Потапям сламката дълбоко. Усещам, че се опира в парченце лайм. Разбърквам още малко докато се опре в дъното на чашата. Отпивам отново. От най-долната част. Малко. Няколко кристалчета кафява захар политат през широката сламка. Схрусквам ги. И пак ментов привкус.

Топло е.
Горещо.
Толкова горещо, че близостта на думите е неприятна.
Кратки изречения.
Една дума.
Л Я Т О .

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...