Колко много трябва да им се случва - да карат БМВ по магистрала през нощта. Да останат само ръкавиците. И, знам ли още - да връщат в главата случки и хора...неочаквани.
Пратиха ми да прочета една статийка с 30 неща, които трябва да спрем да правим. Постнала съм си я във ФБ. Не за да ги запомня. И там пише да не живееш в миналото. Затова просто си сложих червените ръкавици тази вечер. Ритуално. Не, че карах БМВ по магистрала или останах само по ръкавици. Но си припомних какво им дължа. Това, което не съмпостнала на стената във ФБ.
Св. Валентин е целият червен. Не, че съм го виждала. Не, че ми е дал поводи за празнуване. Просто да си нося червените ръкавици и да си помня, че има и неочаквано.
Алкохолната мисъл е прекалено откровена.
Завиждам и.
И повтаря едно и също много пъти - потребно е.
Утре ще прочета това и няма да го разбера - на трезво ще е.
След години ще гледам червените ръкавици и ще са просто ръкавици - забравяме.
Baby, не мога да разкажа - ти запомни ли?
