Tuesday, December 25, 2012

Бъдно да е!

През 2012 срещнах хора, които ми отвориха сърцето и ми показаха светлината в него.
Лъч по лъч, въздух по въздух, крачка по крачка, поглед, дума, мисъл, жест, въздържание!
И сложих огледало там.













Пожелавам си да давам.
И да пазя светлината, която заслужава огледало.
Да уважавам малкото.
Да не ползвам чужди мерни единици.


Да танцувам за щастие.
Ежедневието да не драска сърцето.
Да ми се мечтае!













Бъдно да е!


Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...