Дайте ми един велосипед.
На заем. Бих го рентнала, дори.
Да го яхна към зеления хълм пред очите ми.
Над иглолистни и цикади.
Като по скейт рампа се плисвам в небето.
Да се издигна над тук, да видя отгоре. Като Шагалски образ да вибрирам в другото на синьото.
Главообърната.
Само кръгче по рампата правя.
Само едно завихряне искам.
Дръж ми ръката.
Като опашка на хвърчило.
Дръж ме и гледай нагоре.
Да не се изгубим в свободата.

Бегбеде, разбрах те!

Фредерик Бегбеде, „Любовта трае 3 години“...попих я като салфетка разлято кафе. Наведнъж, на една глътка. Смрък - и се разтвори в мен. Идиот! Написа цяла книга и забогатя, заради безмислието на любовта ли?!?!

Било роман за любовта в къси изречения.
И, най-дългото изречение за любовта. Защото тя била на един дъх и нямало кога да слагаш точки, запетаи.
И сега това най-дълго изречение потече във вените ми. Като адреналинова система...

Диапозитиви...на залези,
праскови, мокри бански, настръхнали гърди,
дрънчащ от получени думи телефон,
много пропуснати обаждания,
спряна кола до пътя,
руси кичури, мокра слюнка, изтръпнали устни,
кръвообращението ми е еднопосочно,
високо кръвно, бълбукащ мозък,
глад и нехраненене, ненаситност и излишества,
топло и влажно, тясно и тъмно,
пот и сълзи,
сол по края на тънките чаши,
сол на бели следи от слънце в телата,
чаршафите, които никога няма да бъдат толкова гладки,
косата, която вече не е сресана,
ДНК смесване,
душоизпразване, любовоправене, страстоотдаване,
двоична мерна система,
двама накуп, двама без ред,
мислите се оплитат по между двете глави,
десетки пръсти, десетки литри,
сърцата са торбини, бумтят скачени,
системата е само за високи обороти създадена,
музиката ни влече към безкрайност,
постила ни луни и сенки,
целувам, целувам, целувам.....
не искам една точка, искам многоточия,
мулти-спотова мрежа да влива бурята, завихряща кръвта ми...
множество контактни точки за наслада...
неподвижен двутелесен сплетен сън,
споменът за сол на споделената оранжева хавлия с пясък,
утрето с потеклите домати върху много устни,
меки моцарели да нахранят случващ се момент любов.

Бегбеде, разбрах те.
Любовта е дълго изречение.
 

Много ни вали тия дни тука

Този сняг иска да ни затрупа да не ни се виждат срамотиите.
Като майка, която лъже съседите, че дъщеря и се е прибрала снощи.
Като Султана, която с една отвара решава да отрови любовта, ама и да е без следи.
Този сняг ни трупа по главите, като пепел ги посипва, а ние виждаме само падналите преспи.
Няма ни ги пътищата. Който става най-рано, той прокарва пъртина. И след всяка сутрин – нови коловози.
Този сняг ни вали, за да започнем на чисто. Не го почиствайте редовно, оставете го да се стопи, където е паднал.

Без сняг живеем повечето време от годината. Сняг не ни покрива сивотата. Нито старите пътища, разбити от ежедневно обхождане, нито калните прозорци, през които не виждаме ежедневно.

Иска ми се да ме навали хубаво този сняг.

И, нито колата да мога да си изкарам, за да я карам по едни и същи маршрути, нито късогледите ми очи да виждат дори с лещи през пелената. Та, дано тогава спра да си гледам в краката и преспите, в които затъвам и да търся пътя от вчера, по-вчера и преди, по който се провлачват всички . Дано без кола и с мокри ботуши, се спра малко. А, дано и погледна нагоре, да го видя как идва този бял сняг отгоре. Как ни посипва душите с небе, а ние им търсим лопата.

Не ми пречат мокрите чорапи, не искам телефон да звъни като за осмомартенски празнодумия.  Падна снежна туфа от покрива надолу. В парка не се разхождат. Една топла вода слагам в чаша. Една музика за снежна душа си наливам, и нека вали от небето, не поглеждам надолу.

Снегът във небето е от звездите за нас, долу в краката ни – каквото остава, негледайки звездите.

Много ни вали тия дни тука.
Легнете по гръб и погледнете нагоре.

Кус-кус с моркови

Кус-кус с моркови.
Дали сте яли?
Яжте!
От самия кус-кус е солено, а от морковите и маслото - сладко и ухае.
Направихме си празничен обяд.
Наш си.
Постен.
Без пържола.
Слънце светна  - любопитно, канено, прието.
Запалихме си свещи през деня.
Горят и разговарят във буркани.
Виното отворихме и хляба стоплихме да замирише.
Коледа по никое петъчно време.
Празник един следобяд.
 

Кубче лед се топи в един пръст Джак.
И една свещ, изгубила форма, тече.
Камъни от едно топло море - бели и черни само - в стъкло са.
1/365-а от годината отлита.
Едно списание от декември - прочетено с пропуснати страници.
След полунощ, съм я мечтала тази музика.

Една цигара време.
Един пръст уиски.
Една песен разстояние.
Аз помежду им ги правя на хубаво.