Пак за дъжд

Уж нямаше да пиша повече тук, но сутринта, в момента, в който излязох навън и подуших въздуха, ми се прииска да разкажа малко...за дъжда и мокрото време.

Замислих се, колко странно хубаво мирише дъжда...
Сетих се, че вчера и Жени написа колко е хубаво след като вали...
Защо дъждът провокира толкова силни усещания?
В момента, в който го помирисах, ме връхлетяха едни спомени, чак ги усетих в стомаха си - друго време, друго място, други хора, друга аз!!!

Дишам го, дишам го, издишам го, пак го вдишвам, помирисвам го, омирисвам се на него...не е истина.

Сещам се, че водата носи енергиите на хората, на случките, на времето. Светената вода стои в църква и и се четат молитви, за да продобие силата да помага и лекува. Когато ти леят куршум, металното сърчице, върху което си спал, се изхвърля в течаща вода, за да отнесе страховете. Екстрасенсите казват, че цветът на аурата на човек се променя след като се облее с вода.

Каква ли енергия ми донесе този дъжд сутринта?
Кога ли ме е валяла същата тази вода?
Щастлива съм била някъде в този дъжд,...спомних си... :)))

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=lkCAaFhYev8

Welcome back, spring!

Заваля все едно е пролет, цялата несподеленост и далечност на зимата, този ден искаще да изплаче в няколко часа.
Валя над бизнес парка, валя в източния край на София - притъмня, разплака се и след това цял следобед подсмърча. Тръгнах си оттам, а още пръскаше.
Лек хлад се усеща, точно като за пролет - свежо, безспокойно, малко неизвестно и напрегнато.
Мирисът на хлад в стаята и придава празнота, сещате се, точно както топлината я прави пълна и населена.
Усеща се все едно нещо си е тръгнало, but in a good way - както, когато свалиш тежко палто.
Welcome back, пролет!!!

Малко Чамбао, малко Стинг, малко насаме тази вечер. Някои песни са като бутони на времето - слушаш ги или за да си спомниш, или за да си представяш.

Усмихвам се и поглеждам встрани***