Началото
При Галя попадаш
най-често след като някой те е завел.
Приятелка, колежка,
или просто някой, който в продължение на месеци ти е разказвал колко готино е
да ходиш на зумба, а ти все не си му вярвал.
Отидох с очакване
да попадна сред екзалтирана тълпа, танцуваща „зомбирано“ латино танци,
ориенталски ритми и дори кючек :) .
Това беше
представата ми от YouTube
видеата, показващи зумба уроци.
Но уви.
Хареса ми. Ужасно
много. Промени ме за добро. Вдъхновява ме. Хората казват, че съм станала
по-щастлив човек. Значи ми личи!
И така до ден
днешен, вече повече от половин година.
18:43ч.,
петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали
Отварям вратата
на съблекалнята и ме залива глъч на десетки жени, които търсят, обличат и
събличат дрехи.
Шкафчетата не
достигат понякога, но винаги се намира кой да приюти дрехите ти.
Има усещане за
общност.
Един разказва, че
трябва да се върне в офиса след това (петък, след 20:30ч.!!!!), друг как е
свалил 10 кг. за 3 месеца ходене на зумба, трети просто нахлузва розови
панталони, застанал на един крак и облегнат на шкафче. Суматоха и вълнение.
5 минути преди
началото на часа всички са строени пред вратата на залата.
Защото нямат
търпение.
Защото спортът
изгражда дисциплина.
Защото трябва да
заемеш място с добра видимост към подиума.
Защото такава е
традицията.
19:00ч.,
петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали
Часа по
комбинирана гимнастика е приключил и момичетата освобождават залата. За нас.
Влизаме и се
нареждаме шахматно.
Всеки си има
място – някой обича да е front row пред огледалото, други винаги се нареждат
отзад, а най-търсени са местенцата с добра видимост към Галя.
Музиката,
цветните дрехи, приповдигнатите вибрации на всички наоколо, танците, енергията,
усмивката на лицето и вътре в мен.
Това се случва в
следващия един час.
Не мога да опиша
детайли.
Мисълта ми спира.
Попивам доброто
настроение.
Физическата умора
изтрива дневния работен ритъм.
Емоцията,
физическото натоварване, следенето на танца обсебва.
В пиковете
емоцията става вик, пляскане.
Щастливи сме :)
