BACKSTAGE / Unpublished 2

"А: "Ужас! Всички вече са женени! - казвам докато разглеждам поредните сватбени снимки във Фейсбук"
В: "Това лошо ли е?"
А: "Не - казвам след кратко колебание, при положение, че и питащия е женен - просто констатирам."
С: "Ха! А, вчера си говорихме с Жоро, че около нас вече всички са разведени"

Sartorialist

Тенденцията: след 25 става така, че се жениш, а след 35 вече не става така и затова се развеждаш.
Имам приятелка, която има сватбена агенция, а представители на канторите за бракоразводни дела, кръжат непрекъснато около офиса им, като лешояди около бъдещите си "not happily ever after couples".
Следващия месец съм на сватба - първата от поредицата, може би. " / 17.08.2010

"Гооворихме си за мъжете и живота.
Говорихме си за мъжете от живота.
Естествено, говорихме и за мъжете, които би било хубаво да са част от живота ни.

С мъжете е същото като с намирането на жилище. Години наред обикаляш от квартира на квартира и знаеш, че винаги има и по-добри от тази. В един момент обаче теглиш кредит (на доверие?) и си купуваш апартамент за постоянно. И просто спираш да мислиш, че има и по-добри." / 01.03.2010

BACKSTAGE / Unpublished 1

Разрових се в непубликуваните писаници, които се оказа, че се пазят в блога под зловещото име "чернова". Те са от моментите, когато в главата ми е било прекалено сложно, за повече от едно изречение или смислен край. 
Смятам да надникнем backstage в следващите няколко поста.

"И преди съм стояла на тази маса по това време. И преди ми се е случвало да не знам какво да напиша." / 14.03.2011

"Преди години помолих серизно за 200 лв, за да си платя курса по английски. Човекът, от който ги поисках, ми ги даде като добави не толкова сериозно "А, бе бейби, що не вземеш да си купиш едни обувки с тези пари..."

Да, никак не беше лоша идеята. Хареса ми. Чак стомаха ми се сви. И, така и направих. Купих си обувки. Но не веднага. Тогава си платих курса. А, сега си купувам обувки. Всъщност с тези 200 лева успявам да си купувам толкова обувки, колкото никой не е успявал да си купи със същите пари." / 13.03.2011


"Спохождат ме много бездумия. Така наречените no comment ситуации." / 08.02.2011

"Защо хората спират да пишат в блогове?
Защото любовта им не боли?" / 07.02.2011

"Животът ми е разделен на двучасия...
Два часа, в които да  сготвя.
Два часа, в които мога да отида на спорт.
Два часа гледам "Стъклен дом".
За два часа мога да изчистя, ако се съсредоточа.
Два часа са ми нужни, за да се среша и измия цялата коса.
На идеалният уикенд никога не му достигат 2 часа...колкото за един къден неделен филм.
Два часа не мога да стана от дивана пред телевизора, когато ми се спи.

Кога пиша ли?
Когато ми спре часовника..." / 21.11.2010

ЧОВЕЧЕТО на 2012

Човече с цвете от klara.kristina

Всички са позитивни.
Слагат снимки с бенгалски светлини и пайетени дрехи.
Дори през снимките чувам звън на чаши, мирис на шампанско и неумора в телата, които са изтанцували всички хитове на 2011 за една нощ.
Карнавални костюми, фойерверки, екскурзии до снежни европейски градове със светещи площади и пеещи хора.

Чувствам се като мек сняг посипан по земята, който трябва да се събере някак си и да стане снежен човек, който да издържи цяла една година. Цяла една 2012.

Цяла нощ прекарах в просъници между деня, нощта и съня - колажи от изречени поздравления, получени пожелания, разказани истории, изиграни танци, спешни задачи за веднага след сън, детски крясъци по коридори и ранобудници, търсещи кафе в 8 сутрина на 1и януари.

Късметът от новогодишната баница каза, че ще срещна ученическа любов. А, аз не съм пропуснала нито една от онова време. Или може би има предвид, че ще се влюбя като ученичка?! Не знам.
2012...
За първите три часа след събуждането ми...
Пропътувахме стотина километра по непочистени снежни пътища.
Ударих чуждата кола, в 10-те минути, в които ми беше поверена.
Звънях на няколко авто-монтьора, които се надявах да работят на 1и януари (неделя)
Измислих няколко лъжи, с които да се оправдая за колата.
Чух за две семейни сдърпвания и разсърдвания в двата телефонни разговора, които проведох.
30 минути се оплаквах тук, а не е минал още дори един цял ден от новата година.

Позитивните пожелания са хубаво нещо и въпрос на добро възпитание. Сега идва по-трудната част -  да ги сбъдваме.

От 2 месеца съм в 8-та си номерологична година - за нея пише, че трябва да е толкова прекрасна, че като мине няма да ми се иска да започна 9-тата.
Не ходя всеки ден до Младост 4, както преди.
Имаме вити стълби на работа, заден двор с беседка и преден - с лъскави коли.
Пресата ми за коса е професионална и мога да бъда руса и права, когато пожелая.
"7 часа разлика" започва отново през март, а постите отново - след 2 месеца.
Трябва да спра цигарите, да си тръгвам навреме от работа (и тялом и духом), да ходим на море за по-дълго, да разглеждаме улиците, хората, ресторантите и магазините на нови градове и да ходя да танцувам след работа за без пари.
Ето, това е матералът, от който трябва да направя ЧОВЕЧЕТО (снежно или канелено), което да издържи цялата 2012 без да се разтопи, когато жегата е зад ъгъла или без да го изядат многото пиещи кафетата си с бисквитка.
Пожелахме!
Да сбъдваме сега!