Christmas hit me...

Feliz Navidad било коледна песен.

Feliz Navidad, Feliz Navidad,
I wanna wish you a merry Christmas
From the bottom of my heart :)))

Такава коледна треска ме удари изведнъж.
Искам да се удуша в гирлянд.
Да ме ритне елен.
Да ме затрупа снежен човек.
Да ми се скара Дядо Коледа. 
Да се натровя с frosty глазурата на коледни сладки.
Да се порежа на коледна играчка.
Да си изгоря езика с коледен пунш.
 Да ми се спарят краката в "червените ботушки".
Да падне бушона от коледните светлини.

Let the Christmas holidays begin!

Аз съм коледен човек - малко по-висок от коледно джудже и малко по-слаб от снежен човек.
Толкова обичам коледните и новогодишни празници.
Винаги съм си мечтала да затрупам къщата с гирлянди. Да има свещи, кутии с подаръци, голямо коледно дърво, запотени стъкла на прозорците със сняг по перваза и червени, вързани с панделка завеси. И за подаръци - червени коледни пуловери с еленчета отпред - the ultimate Christmas gift.
Като по фимите! Като едно  време!
Времето на Дядо Мраз и Снежанка.
Времето на кака Лара и "Милион и едно желания".
Бих платила, ако можеше да се събудя поне още веднъж в коледна ученическа ваканция, с натрупали преспи сняг и кака Лара по телевизията  от сутрин до вечер. Все искам да не звуча носталгично! Не ми ли се получава!

Слушам десета коледна пессен в момента. И ще ги мина още веднъж след малко. Искам да се задуша с Christmas spirit!
Коледа до болка!
Хо-хо-хо-хо!

Минава ми през ум да напиша коледни късмети, да намеря коледни рецепти и да поствам на всеки час по една коледна снимка във Фейсбук.
Да си купувам топли сладки кафета с карамели, мокачино, лате, макиато и цялото им семейство в коледни чашки на Star Bucks. Да си ровя в чантата 5 минути, защото не съм си свалила червените коледни ръкавици от ръцете и не мога да си намеря портфейла с тях. Момчето от другата страна да ми пожелае "Весели празници", подавайки ми топлата червено-зелена чаша. Аз само да се усмихна, защото ме е изненадал с ранните пожелания.
Да наредя шоколадови Дядовци Коледовци в шкафа със сладките нещица като се прибера вкъщи и пакет салфетки с елени и звънчета на горния рафт, далеч от погледите на останалите хора.

И няколко седмици преди празниците може би ще ми се случи една вечер, в която ще се окажа сама вкъщи. Santa baby, hurry down the chimney tonight, припявам с кристална чаша ром с чай в ръка и увеличавам парното. Santa baby....изсипвам цялата миналогодишна украса от шкафа. Подът ритуално бива обсипан с частици от скъсани гирлянди и брокат от златисти стъклени топки на конец. Santa baby.....hurry down the chimney tonight...Тонколоните, разположени по всички ъгли в холя вибрират...Santa baby....никнат им гирлянди и frosty look appears...Santa baby...

Много коледни песни по-късно същата вечер се виждам как оставям малки стъпки в снега. Носът ми е червен от рома и студа. Гирляндите са останали на пода в кухнята, шоколадовите Дядо Коледовци се разтопяват в шкафа, защото съм оставила парното на 5. Никой не знае, че има салфетки с елени и че ако само се надигнеш на пръсти и погледнеш на горния рафт, ще ги видиш. Спират ми Коледата! Хоспитализарат ме заради коледна мания и причинен коледен тормоз на колеги, приятели и случайни минувачи. Виждам как ме водят в червена усмирителна риза с пух по края и пластмасов гирлянд, затегнат около китките през улицата към голямата не-еленска шейна с червени не-коледни сирени, а аз крещя "Како Лара, како Лара..."

It is love actually....
I can't stop caroling...
Santa baby...
Како Лара...