Дълго излизаме от всички близки до Сидни малки градчета, които са част от предградията му. В момента, в който около мен започват да минават зелени поляни, ферми, реки, поточета, странни американски коли и табели за опасност от кенгурута и коали, които могат да пресекат пътя, се успокоявам. Приключението ме завладява отново.
Пътуваме по Пасифик Хайуей, която свързва Сидни с Бризбейн. Ужасно е топло изведнъж. На тази земя времето се променя драстично за часове. Когато тръгвахме от Сидни темпдратурата беше около 22 градуса, час по-късно е трудно да си поемеш въздух навън. Разстоянието до Бризбейн е около 1000км, които смятаме да преминем с едно преспиване на някое по-интересно място по пътя. По целия марштут има около 3-4 интересни градчета, покрай които се минава. Всички са на океана и всички са известни с пристанищата и плажовете си.
Финално отговорникът по организация на времето и местата за спане и почивки (аз) е определил следния план: пътуваме 4 часа, с разрешено спиране за тоалетна и кафе, след което спираме в Port Maquarie, за да разгледаме пристанището и да починем за час, след което пътуваме още 2 часа до Coffs Harbour, където ще нощуваме в едно мотелче.
Доста ме измориха първите 4 часа. Жегата на пътя не си е работа, неслучайно тук карат почти само светли автомобили. Стигаме до Port Maquarie. Много подредено, чисто, стретнато градче край океана. Всички къщи приличат на курортни, ама не са. Отиваме до пристанището, където се оказва, че има някакъв градски маратон. Също и състезание по колоездене. Всички са се събрали по крайбрежната ивица, където е трасето на участниците и чакат и подкрепят всеки своя си герой. Татко на рамо с две-три дребни дечица чака мама, която явно след последното раждане тича всеки ден по плажа и изглежда като да играе за победа. Дядо на внучка, която тича с него като мажоретка протичва поредна обиколка, макар и с не-весело изражение на лице. И всичко това коментирано в ефир от говорителя на въпросното събитие от оградения район, където се очаква да финишират всички. Мило мероприятие за уикенда, организирано от общината или местното community, както пишеше на плакатите. Общността тук е важна, особено в по-малките градчета. Хората обичат да имат организирани групи под някакъв общ знаменател - хоби, местоживеене, кауза и т. н.
Продължаваме към Coffs Harbour, където ще нощуваме. Стигаме мотелчето, на рецепция ни очаква слаба жена на средна възраст, с къса прическа и очила с рогови рамки, рокля и бижу на врата. Поздравяваме, даваме лични документи, за да се чекираме и докато ми пише името ме пита откъде сме. Казваме България, а тя както всички тук отговаря "аааа, България!". Все едно знае къде е това, си помислям и май дори не направих усилие да обяснявам къде и какво. Докато попълвахме разни документи, подхвърлях разни думи на Добри на български. Направи ми впечатление, че на въпрос зададен на български, тя се включи с отговор на английски, разбра ме. Нямаше как да не попитам и да си призная очаквах да ни каже, че е от източна Европа. Не. Оказа се, че баба и е наполовина българка. Някак си не продължихме разговора по темата, но след като дойде и мъжа и (най-вероятно и беше мъж), отделиха доста време, за да ни разкажат какво има наоколо, къде да вечеряме, какво искаме за закуска, накъде пътуваме, откъде, от колко време и т. н. Упътиха ни към някакво местно заведение, с най-добрата сьомга. Отварям скоба, тук се сервира много сьомга по заведенията, особено тяхната си тазманийска сьомга.
На влизане попълнихме специални бланки, с които потвърдихме, че сме някакви си случайни, а не членове, но ще им спазваме правилата. Много английски маниер имаше във всичко това. След това през цялото време сервитьорите ни третираха като "не-специални" и не ни се престараваха особено. Или може би така се държат по принцип с всички тук, тъй като са си близки и няма нужда от излишна куртоазия!? Не знам, за толкова кратко време не можах да определя. И, все пак беше интересно. Да бъдем местни за малко в Coffs Harbour, NSW, Australia.
No comments:
Post a Comment