Friday, July 17, 2015

Дайте ми един велосипед.
На заем. Бих го рентнала, дори.
Да го яхна към зеления хълм пред очите ми.
Над иглолистни и цикади.
Като по скейт рампа се плисвам в небето.
Да се издигна над тук, да видя отгоре. Като Шагалски образ да вибрирам в другото на синьото.
Главообърната.
Само кръгче по рампата правя.
Само едно завихряне искам.
Дръж ми ръката.
Като опашка на хвърчило.
Дръж ме и гледай нагоре.
Да не се изгубим в свободата.

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...