Отидохме до зоологичската градина с кола. Паркинг – 2$ за деня (явно символичен – в центъра е 5.5$ на час). Градината е прекрасна. Пийнах едно кафе с малко мъфин в самото начало и се гмурнахме. Честно казано, от гледна точка на животните, ме впечатлиха най-вече местните, както и сурикатчетата. Кенгурутата ги чаках от самото начало, а те дори не благоволиха да станат, когато ги видях. Изглеждаха ми много по-малки отколкото си ги представях. Коалите бяха прекрасни и си стояха нагоооре-нагоре в дърветата, птицечовките се щураха като луди във водата на тъмно (те са водни нощни същества). Ужасно са странни, наистина – все едно 3 животни съединени – като объркан пъзел са.
В зууто ми направиха впечатление 2 неща:
• Има ужасно много социални инициативи, които се популяризират там. Почти до всяка клетка на животинче има информация за някоя организация, която се грижи, за да не изчезне видът му и възможност веднага, по-възможно най-лесен начин да дарриш пари във въпросната фондация. Даряването става по доста елегантен начин – посредтвом машини (приличат на вендинг), в които например като си пуснеш долара ти дават някаква сувенирна монета след като завъртиш някоя ръчка. Нещо като вид благодарност, която те кара да ти стане още по-добре, че си направил нещо подобно. Ако няма мисия за опазване на някое животно, то със сигурност до клетката ще има призив за опазване на околната среда - отново поднесен забавно. Голяма тоалетна чиния, надписът над която гласи да използваш рециклирана тоалетна хартия, или огромна пералня, която да напомня, за се използват по-малко препарати за пране.
• Другото нещо, което ми направи впечатление в зоологическата градина, бяха учениците. Подобно на аквариума и посещенията на зоологическата градина бяха интегрирани в училищната програма като забавен начин да се научи нещо. На една полянка, ученици с таблети и униформи бяха насядали, за да им издиктуват assignment-a по не знам кой си час.
След градината най-накрая успяхме да отидем до толкова прехваления Queen Victoria Market. Това е най-старият и най-голям открит пазар за зеленчуци, храни, дрехи и сувенири в Мелбърн. Представях си нещо като пазара в Барселона, само че още по-голямо и прекрасно. Да ама не. Цигания и китайци. Бит пазар. Зарзаватите бяха местни – купихме разни, за да ги опитаме. Цените бяха доста прилични – стоката също. Купихме си местни банани, портокали, папая, манго и ябълки. Нямаше някакви странни и нечувани плодчета и т.н.
Обратно в хотела да оставя Добри, за да си почине и аз продължавам по La Trobe към един от търговските им центрове, за да разгледам и да си купя някаква по дебела връхна дреха за утре, когато се очаква отново малко до повали и да има облаци.
Харесва ми да се разхождам по широките им тротоари и улици. Гледките в центъра в повечето случаи са – широк булевард, срещу който виждаш прекрасна запазена сграда в европейска архитектура, която е на фона на небостъргачите зад нея. Ужасно готино.
Минавам покрай сграда на затвор, превърната в исторически музей и факултет на унивеситет, старинна гара, сега търговски център, паркове отсреща, друга прекрасна сграда предд мен, уелска църква, тайландска кухня, италиански ресторант.
Неслучайно тук почти никой не ни пита откъде сме.
Тук всеки е отнякъде.
No comments:
Post a Comment