Friday, December 30, 2011

Никое време

Водата на котлона завира. Няма да я варя трябва само да кипне, да стигне 100 и след това да изстива. Любимото ми време от 24-те часа - по никое време, както казва майка ми. Аз цял живот върша важните неща по "никое време".
Никое-то време е хубаво, защото не го делиш, никой не ти го иска и го крадеш просто от съня си. Сигурна съм, че 90% от хората с кулинарни блогове готвят по "никое време" и то не за да ползват нощната тарифа за ток.
В една серия на Sex and the City си говорят за secret single behaviour - нещата, които правиш, когато си сам и много ама много обичаш - да намажеш филия със сладко, която да ядеш над мивката (?), четейки fashion magazines или да си намажеш ръцете с вазелин, да си сложиш найлонови ръкавици и да гледаш готварския канал.
И на мен сега така ми се иска да изпека две тави сладки...по никое време, да си пусна favourites в Youtube, да си сипя една чаша вино и през час да поглеждам часовника щъкащ по всички малки часове, гонейки мисълта за сутринта, когато времето отново ще бъде на всички останали.

*****
Кога, ако не сега?
2 яйца
1 ч.ч. захар (кафява)
150гр. масло
450 гр. брашно
ванилия
карамфил
джинджифил
3 часа "никое време".
*****

1 comment:

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...