След общо взето приятната вечер, решихме, че не трябва да лягаме и да издържим до вечерта, за да си легнем като нормални мелбърнци и да влезем в австралийски ритъм един път завинаги. Мнооого лесно го решихме, но как го случихме. Ужас. Пълен ужас беше целия ден.
Излизаме – вятър. Решавам, че е топъл, все пак и не се престаравам с обличането особено. Тръгваме към Мелбърснския аквариум. И двамата сърдити, недоспали – всички екстри. 10 мин след излизането на улицата дойде ред и на дъжда. Безсъние, вятър (не-топъл), дъжд и студ (студът беше не толкова изражение на реалните температури, колкото на усещането в тялото ми след липсата на сън). И така – вървим, мълчим. Купихме си билети за аквариума онлайн от рецепцията на хотела, където много настояваха да го направим, за да можем да вземе дискаунт, а те услужливо ни ги разпечатаха. В аквариума – нищо особено. По-различното е, че особено се насърчават образователните му функции за учениците и някак си изглежда като да е част от учебната програма. Имаше цели групи от ученици, които бяха на организирани посещения и снимаха и записваха разни неща с „учебните” си таблети в учебните си униформи, докато учителите им ги навигираха да не вдигат шум. Впечатлих се честно казано. Също се впечатлих и от момче на видима възраст около 10 години, което едва сричаше докато четеше нещо. Може би прекалено много ги водят по аквариуми, не знам.
След като посещението в аквариума се оказа нищо особено и приключи доста по-бързо от очакваното, продължихме към разположения в близост мноооого препоръчван шопинг център (Southern Cross, factory outlets). Представете си колко ми се е спяло, колко бухнала ми е била косата от дъжда и вятъра и колко мокри са ми били краката щом не си купих нищо, абсолютно нищо. За сметка на това Добри си купи „мечтаните” обувки. Откакто се познаваме, всеки сезон влизаме във всички магазини на Ecco и питаме за някакъв определен модел обувки, които никога не намираме. Е, явно просто са ни чакали на другия край на света – в точния номер на първия рафт. Относно магазините им за дрехи, като цяло от средния клас, повечето марки са ми абсолютно непознати, доста от тях австралийски. От познатите досега съм видяла Esprit, Zara, Mango, Guess, Nine West. Цените са същите (може и една идея по-високи) като в БГ. Всъщност Guess и Nine West тук са с по-добри цени. Ugg-овете, разбира се, са навсякъде, в какви ли не разцветки и десени – просто са полудели малко, имат доста етно разцветки.
Тръгваме от мола – още по-силен дъжд, още по-мокри крака. Нямам сили да се разрева направо. Добри пита – да хванем ли такси или трамвай – ей, там е спирката. И, аз нали съм неадекватна в този момент, защото мозъкът ми не функционира, не отговарям нищо. Осъзнавам се едва след няколко минути, когато крачим през дъжда и търсим въпросната спирка. Намираме я с едно малко объркване, което ни костваше двойно пресичане на 4-рилентов път с чадър и пръскащи коли, но.....да не издребняваме. Стигаме в хотела, за да си обуе Добри новите топли обувчици, а аз да си изсуша моите стари кецове със сушоар. И, пак излизаме. Не можем да си позволим да стоим в хотела, тъй като ще заспим, въпреки че толкова ни се иска. Отиваме към Imax theatre да видим дали австралийците пазят тишина, когато ходят на кино. Това е критерий на Добри за цивилизованост, който е твърдо убеден да проучим тук. Тъй като дъжда и облачното време толкова умело подсилва ефекта на недоспиването, вървейки или си мълчим или се караме/разменяме иронични реплики. Стигаме навреме – ще гледаме Gravity със Сандра Бълок. Напук дори не си взимаме пуканки. Екрана в залата е третия по голеина в света – не казаха, кои са първите 2. Интересни факти, които забелязах преди да заспя в креслото:
• Хората почти не ядяха пуканки
• Извиняваха се по 100 пъти, когато минаваха покрай столовете ни, за да си стигнат до техните;
• Пазеха тишина. Ако някой искаше да изкоментира нещо, го правеше на ухо. Признавам си – не очаквах. Мислех, че както в Шатите, залата ще бъде цялата в пуканки накрая и аз ще съм заппочнала да разпознавам различните гласове и смехове на присъстващите.
След киното отидохме да вечеряме. Малко ресторантче в Северната част, Carlton, близо до Melbourne Museum с паста/пици, но по интериор ми приличапе на ирландски пъб. Вкусно. Кварталчето също изглеждаше приятно – с все същите 1-2-етажни къщи с малки предни дворове и веранди и закътани задни дворчета с барбекюта, може би.
Прибрали сме се в хотела около 20ч., но как во се е случвало след това, не си спомням. Събудих се едва-едва сутринта в 9:00ч. с хиляда аларми и сръчквания.
No comments:
Post a Comment