Monday, February 7, 2011

Нямам боя за стари обувки!

Тук не съм била от повече от два месеца.
Може би е редно да донеса подарък дори. Сигурно в хладилника има мухлясало сирене и изветряло вино в отворена бутилка. Въздухът е застоял и мирише на цигари.
Може би има нужда от нови завеси. Може би за малко трябва да няма завеси. За да вижда черната котка от задния двор кухненската маса.
Не мога да отворя прозореца - дървото е подуто от капризните температури през последните месеци. Ще се отвори, просто трябва малко сила и по-топли ръце.

Чувствам се като ученичка, която е приета в университет - искам да разчистя всички стари учебници, дневници с ученически сърца, дрехите на малкия град, обувките, прекосявали познати улици, мидите, наредени в предсказуеми броеници.
Не мога да подреждам снимки в кутии от обувки и бутилки с ликьори и вина, отворени и недовършени - по лепкави рафтове.
Не обичам да сгъвам стари дрехи.
Нямам боя, за да лъскам стари обувки.
Не мога да организирам хартиените бележки, изписани с молитви и просветления.
Не използвам тефтери, защото свършват.
Не пиша телефонни номера, защото губя листчетата.
Не събирам снимки в албум, защото избеляват.
Не побирам спомени в чекмедже или залепени между страници .
***
Изпразних закачалките.
Пуснах ехото в стаите.
Подслоних студения въздух от задния двор.
***
За да сложиш подходяща покривка на масата, трябва да знаеш кой ще идва на вечеря.
За да избереш завеси за кухнята, трябва да си решил какво няма да гледаш през кухненския прозорец.

Събрах стария уют в няколко найлонови плика.
Стените оставям в очакване на новите им цветове.
Отворям заялия прозорец.
Замирисва на влажно дърво.  
Хубав спомен...

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...