Beating Life in Barcelona

Кратки изречения

Топло е. Горещо. Толкова горещо, че близостта е неприятна. Близостта на дрехите, допирът на дивана, усешането за коса около лицето. Тази жега дойде внезапно и остана.

Покачвам се на дървен висок стол близо до бара. Краката ми залепват, преметнати един върху друг. Ставам. Близостта с дървения стол е неприятна. Близостта на левия с десния ми крак също. Пристъпвам леко назад. Търся пътя на някое случайно течение межу отворените прозорци и вратата. Краката ми са потни.

Едно мохито по средата на деня. Леко газирано, с неразтопени късове лед.

Покачвам се на стола. Отново. Подпирам се с две ръце на дървения плот, за да седна като ученичка. Със събрани крака. Не ги допирам един в друг.

Чашата е направила кръгла локвичка около себе си. Прокарва пръст през течната окръжност. Развалих я. Размазва се по дървото и започва да съхне, когато е далеч от студената чаша.

Изпивам глътка - усещам прохладата на течността. Газиреният привкус щипе по езика, лаймът изостря вкусовите рецептори. Ментовите листа се заплитат в края на сламката и я запушват.
Поглеждам в чашата и поразравям купчинката мокра мента. Ледът се завърта в горната част и се удря в стъклото. Продължавам да го завъртам. Потапям сламката дълбоко. Усещам, че се опира в парченце лайм. Разбърквам още малко докато се опре в дъното на чашата. Отпивам отново. От най-долната част. Малко. Няколко кристалчета кафява захар политат през широката сламка. Схрусквам ги. И пак ментов привкус.

Топло е.
Горещо.
Толкова горещо, че близостта на думите е неприятна.
Кратки изречения.
Една дума.
Л Я Т О .

Лекарства и Ветрове

...Лео, много ви харесвам. Вие сте моето лекарство против северния вятър.

...Семейният живот е добър, но не и съвършен. Той няма нищо общо със съвършенството, а по-скоро с търпението, компромисите и изкълчените ръце на децата. "Семейна идилия" не съществува. Човек има или семейство или идилия.

Невъзможно е да изживеем нещата, за които говорим в писмата. Не сме в състояние да се превъплатим във всички образи, плод на фантазията ни. Ще си тръгнем разочаровани от нашата първа (и последна) среща. Ще се чувстваме сякаш сме преяли с тежко ястие, което сме приготвяли месеци наред.

Ако съпругът ви беше вкъщи, какво бихте му казали "Скъпи, довечера ще се срещна с един мъж. Пишем си от една година, обикновено по цял ден. Често той е първият човек, с който говоря сутрин и последният, който ме изслушва преди лягане.
Ако нощем не мога да заспя заради северния вятър, не идвам при теб, скъпи, а пиша имейл на същия този мъж. И той ми отговаря.
Справя се доста добре със северния вятър...

Какво лошо има в това?
Нима е изневяра? Какво е изневярата? Един имейл? Един глас? Аромат? Целувка?
Смея се от щастие. Това изневяра ли е, Еми?

Данинел Глатауер

Яйца, кокошки, кифли и козунаци

В полунощ на Великден, когато камбаните започнат да бият, аз не съм на площад пред някоя църква. Най-често стоя на тъмно в стаята и поглеждам звездите за малко. И си пожелавам нещо много съкровено да ми се сбъдне, прощавам на себе си, както бих простила и на друг сгрешил и ми олеква.
И козунаците, в които вложих душа, сърце и цялата сила на бицепсите си днес, са част от изкуплението на Възкресението!!! Нямат конци, но се преродиха двойно и тройно, за да напълня четири тави с една доза!

Хубав празник и още по-хубави след-празнични дни (че те са много :))) !

Защо слагат мостри на дамски превръзки в лъскавите списания редом до рекламите на еротичното бельо?

Подарък - нощни дамски превръзки, приложени до реклама на еротична нощница TRIUMPH за 130лв! Сякаш ще дадеш 130 кинта, за да я облечеш, когато ти се налага да си с дамска превръзка под нея.
Айде бе!

Криза е!
Това може да бъде оправданието на екипа на списанието за подобно недоразумение.
Всъщност през последната година и половина, това е обяснение за всяка една безумица - политическа, медийна, маркетонгова, модна, рекламна.
Криза е!
Криза на финансите!
Криза за добрия вкус също?!

Обичам модни списания! Особено в дълъг празничен уикенд като този.
Харесва ми да се потапям в преувеличената им и нереално-съвършена представа за живота, за дрехите, хората, заведенията, книгите, филмите, времето, чуждите семейства, морала на известните личности, интериора на домовете им и куп още гланцирани истории.

Понякога ги разглеждам, удивлявайки се колко много абсолютно ненужни неща попадат в живота на съвременния човек - вода за ютия PRADA, бляскава пудра за тяло и КОСА, кухненски ръкавици с камъни SWAROVSKI!!! Но това е само понякога! В повечето случаи просто се оставам да ме отнесат в своя imaginary perfect world, където бягствата далеч от ежедневието са в Тоскана, вечерята е с био сирене, пълнозърнест домашен хляб и маслини от еко-магазин, жените са stylish at every age, тренчовете са BURBERRY, a велурените ботуши CHLOE!!!

Много го обичам този свят! Далечен, далечен и невъзможен, просто защото е съвършен!
Невъзможно съвършен...
Невъзможно безкосмен, невъзможно безцелулитен, невъзможно безкилограмен! Намирам го само между гланцираните страници на разни лъскави списания и каталози. Само там и само веднъж месечно!

Скъпи издатели на женски списания, няма нужда да слагате месечното ни женско неразположение, било то и под формата на дамски превръзки, между страниците на единствените ни два съвършени часа месечно!
Ние знаем, че светът не е идеален! Нито бедрата, нито характерите ни!
Оставете ни двата часа, през които се чувстваме като от страниците на лъскавите списания!
Обещаваме, че ще сме неразположени пак след това!

Пак за дъжд

Уж нямаше да пиша повече тук, но сутринта, в момента, в който излязох навън и подуших въздуха, ми се прииска да разкажа малко...за дъжда и мокрото време.

Замислих се, колко странно хубаво мирише дъжда...
Сетих се, че вчера и Жени написа колко е хубаво след като вали...
Защо дъждът провокира толкова силни усещания?
В момента, в който го помирисах, ме връхлетяха едни спомени, чак ги усетих в стомаха си - друго време, друго място, други хора, друга аз!!!

Дишам го, дишам го, издишам го, пак го вдишвам, помирисвам го, омирисвам се на него...не е истина.

Сещам се, че водата носи енергиите на хората, на случките, на времето. Светената вода стои в църква и и се четат молитви, за да продобие силата да помага и лекува. Когато ти леят куршум, металното сърчице, върху което си спал, се изхвърля в течаща вода, за да отнесе страховете. Екстрасенсите казват, че цветът на аурата на човек се променя след като се облее с вода.

Каква ли енергия ми донесе този дъжд сутринта?
Кога ли ме е валяла същата тази вода?
Щастлива съм била някъде в този дъжд,...спомних си... :)))

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=lkCAaFhYev8

Welcome back, spring!

Заваля все едно е пролет, цялата несподеленост и далечност на зимата, този ден искаще да изплаче в няколко часа.
Валя над бизнес парка, валя в източния край на София - притъмня, разплака се и след това цял следобед подсмърча. Тръгнах си оттам, а още пръскаше.
Лек хлад се усеща, точно като за пролет - свежо, безспокойно, малко неизвестно и напрегнато.
Мирисът на хлад в стаята и придава празнота, сещате се, точно както топлината я прави пълна и населена.
Усеща се все едно нещо си е тръгнало, but in a good way - както, когато свалиш тежко палто.
Welcome back, пролет!!!

Малко Чамбао, малко Стинг, малко насаме тази вечер. Някои песни са като бутони на времето - слушаш ги или за да си спомниш, или за да си представяш.

Усмихвам се и поглеждам встрани***

Paris, je t'aime

Всичките хубави и лоши неща са около нас...някои близо, други по-далеч, едни преки, други косвени, трети по памет, четвърти в мечтите, пети в бъдещето...


Има за какво да плачем, какво да скрием, какво да нямаме, кого да обичаме, кой да ни чака...


Хубави неща...


Нещата от живота...


Огледайте се!

Порових се в разни блогове...

Порових се в разни блогове, попрочетох някакви неща...
Хората са започнали много да пишат, искат да говорят, да разказват. Чувствах се все едно съм отворила вратата на килера и съм влязла в Нарния - толкова различни светове.
От линк на линк, пеидобох представа за настроенията на разни хора през последните един-два месеца.
Да...всички искат зимата вече да си ходи.
Свети Валентин внася особен смут в ежедневието съм забелязала...сякаш напомня точно за тази любов, която нямаш...
Прочетох, че се пише за любов. Любовта рови като червей вечер в мислите докато режем, режем, режем салата или пушим, пушим, пушим, или слушаме, слушаме, слушаме стара песен по радиото в задръстването и навън е тъмно и хората в колите наоколо са сами.
Мартин Карбовски написа преди доста години, че любовта е отровила повече черни дробове, околкото сърца е направила шастливи.
Имах един приятел, с който минавахме през някакво малко селце по пътя за Варна. Докато профучавахме покрай къщите, натисна клаксона и хората седнали на пейките се обърнаха. Защо им свирна? За да има за какво да си мислят и говорят до края на деня.

Е, тя и любовта е такава - идва, свирва и изчезва с мръсна газ, а ние я мислим, мислим, мислим.

Грехота!

Часът е почти 8 вечерта в събота, а аз пека заек на 150 градуса вече трети час.
Прекрасен слънчев ден беше днес, иначе. Във фейсбук хората пишат, че пили бира навън, карали мотори, разхождали се по магазини и в парка. От миналата седмица се говори колко топъл ден ще е тази събота - Тодоровден, казано на народен български език.
Аз се събудих в лошо настроение в слънчевата утрин - първата след седмици на мраз, кал и снегове в този софийски град и този ситняковски квартал. Всяка събота се събуждам без настроение, мисля, че просто не ми понася шока от промяната - внезапната почивка след 5-те работни дни.

Трябваше да готвя заек. Печал се 4 часа - аз си мислех, че това ще е основният проблем. Миленка ми даде рецептата:

Заекът се нарязва на порции.

Слагам 1-2 нарязани глави лук, 2 моркова, 3-4 скилидки чесън.
Свински бузи (200г.) нарязани
2 домата
1 чаша червено вино
Дафинов лист – 1-2 бр.
Черен пипер на зърна
1 чаша пилешки бульон
1 суп. Лъжица брашно
Олио – 4 супени лъжици

Всичко се слага и се задушава в гювеч – 4 часа.

Прекрасно!
Радост от "Модерно" обсъжда темата за изискания външен вид с Галена и Мишо Шамара - сега си давам сметка, че тази сутрин по сценарий още е била сбъркана.

Слушам разговора и се суетя в кухнята около заешкото трупче - меко и обезглавено, положено върху кухненския плот. Предполагам, че е около 6-месечно. От това, което е останало, за пол не мога да съдя, по остатъчни следи, обаче, твърдя, че е било с тъмен косъм - сив до черен. За име се интересувате? Не знам. Ние, готвачите с лабилна психика, гледаме да не питаме за имената на жертвите си.
Извадих го от найлоновото пликче. Одрано трупче без глава.
Господи, кой ми причини това!
'Заекът се нарязва на порции...."
Започнах да режа едното задно бутче - аз не знам как, не искам да знам дори. Ужасно е! Естествено, че не мога да го отрежа просто ей така - има кожа, има кости - да ги чупя ли? Ужасно е! И това не го казвам в смисъла на "ужасното", когато ти се счупи нокът, а на "ужасното", когато си представиш, че в момента се опитваш да измъкнеш крачето на едно зайче и дори не можеш да го измъккнеш цяло, а се налага да го счупиш някак си.
Усещам, че започва да ме обзема тиха истерия. В някакъв полутранс отрязвам и второто задно краче. Отскубвам го почти, всъщност. Има остатъци от някакви органи вътре... Целият плот е в кръв, защото това, което се случва е борба някаква, не част от кулинарен процес.

Днес е първата седмица от великденските пости.
It is all so wrong.
Какви хора сме, се чудя.
Грешни!

Кредитните карти сбъдват мечти

Един уикенд, започващ от петък и една кредитна карта, която свързва това, което можеш да си позволиш с това, което не можеш...
Със сигурност има много ситуации, в които парите не биха могли да те накарат да се чувстваш по-добре, но много често са страхотна добавка към добрия вкус, добрата компания и добрите планове.
Колкото и да ми се иска да пиша с кратки изречения тук и сега, не мога - мисълта ми се суети около темата. Темата за парите.

Събота сутрин. Около 9. Рано е за съботен ден, но извън София заради чистия въздух спиш добре и ставаш свеж за закуска дори. Големият кожен диван, на който седнах със страхопочиние е разположен пред дълбока камина. Във вътрешността на камината светят и греят три дръвчета - еднакви по форма и размер, едното леко изправено върху другите две. Огънят е най-изисканият, който съм виждала - не пращи, не пари, не пуши. Масата, която ни дели от камината е голяма, дървена - може би дъбова. Поглеждам вляво, където се открива целият коридор към етажа - с много картини, завеси и килими. Не се чува, когато хората влизат или излизат - атмосферата поглъща всички излишни шумове. Поръчваме кафе. Лаваца. На зърна, на доза или няколко дози? Въпросът се отанася за кафето. Казваме "обикновено" - предполагам, че това означава на зърна. Поглеждам вдясно. Библиотека, разположена след камината с лице срещу нас. Тъмно дърво, декорирана с книги в кожени подвързии. "Лорд Байрон!", мисля си.
Не съм чела нощо от гореспоменатият господин, но съм сигурна, че в тези книги има много лордове, барони и други подобни - със синя кръв и автоимунни заболявания заради близкородствени бракове. Да, богатството и властта са уродливи понякога. Кафето дойде. Сервират го в бяла порцеланова чашка върху артистично извита вълнообразно чинийка, върху която има място за лъжичка и още няколкоподобни чашки. Това, че е малко прекалена, я прави идеалната чинийка, върху която да ми поднесат кафето в точно тази сутрин - горчиво и черно-кафяво. Харесва ми.
Вдясно, момичето с маниер на английски иконом намества една ваза върху масата. В черна пола, бяла риза и корсет в каре, равни обувки, плътен чорапогащник и прилежно прибрана коса. (Това е сервитьорката, но наречена така, звучи подвеждащо - тя просто е такава, каквато я описах).
Отпивам кафе и поглеждам към прозореца - знам, че ще дойде момент, в който ще искам да разкажа за това усещане, за тази стая и тази съботна сутрин.

Благодаря ти Master Card, you took care of everything that weekend!