Порових се в разни блогове...

Порових се в разни блогове, попрочетох някакви неща...
Хората са започнали много да пишат, искат да говорят, да разказват. Чувствах се все едно съм отворила вратата на килера и съм влязла в Нарния - толкова различни светове.
От линк на линк, пеидобох представа за настроенията на разни хора през последните един-два месеца.
Да...всички искат зимата вече да си ходи.
Свети Валентин внася особен смут в ежедневието съм забелязала...сякаш напомня точно за тази любов, която нямаш...
Прочетох, че се пише за любов. Любовта рови като червей вечер в мислите докато режем, режем, режем салата или пушим, пушим, пушим, или слушаме, слушаме, слушаме стара песен по радиото в задръстването и навън е тъмно и хората в колите наоколо са сами.
Мартин Карбовски написа преди доста години, че любовта е отровила повече черни дробове, околкото сърца е направила шастливи.
Имах един приятел, с който минавахме през някакво малко селце по пътя за Варна. Докато профучавахме покрай къщите, натисна клаксона и хората седнали на пейките се обърнаха. Защо им свирна? За да има за какво да си мислят и говорят до края на деня.

Е, тя и любовта е такава - идва, свирва и изчезва с мръсна газ, а ние я мислим, мислим, мислим.