Кредитните карти сбъдват мечти

Един уикенд, започващ от петък и една кредитна карта, която свързва това, което можеш да си позволиш с това, което не можеш...
Със сигурност има много ситуации, в които парите не биха могли да те накарат да се чувстваш по-добре, но много често са страхотна добавка към добрия вкус, добрата компания и добрите планове.
Колкото и да ми се иска да пиша с кратки изречения тук и сега, не мога - мисълта ми се суети около темата. Темата за парите.

Събота сутрин. Около 9. Рано е за съботен ден, но извън София заради чистия въздух спиш добре и ставаш свеж за закуска дори. Големият кожен диван, на който седнах със страхопочиние е разположен пред дълбока камина. Във вътрешността на камината светят и греят три дръвчета - еднакви по форма и размер, едното леко изправено върху другите две. Огънят е най-изисканият, който съм виждала - не пращи, не пари, не пуши. Масата, която ни дели от камината е голяма, дървена - може би дъбова. Поглеждам вляво, където се открива целият коридор към етажа - с много картини, завеси и килими. Не се чува, когато хората влизат или излизат - атмосферата поглъща всички излишни шумове. Поръчваме кафе. Лаваца. На зърна, на доза или няколко дози? Въпросът се отанася за кафето. Казваме "обикновено" - предполагам, че това означава на зърна. Поглеждам вдясно. Библиотека, разположена след камината с лице срещу нас. Тъмно дърво, декорирана с книги в кожени подвързии. "Лорд Байрон!", мисля си.
Не съм чела нощо от гореспоменатият господин, но съм сигурна, че в тези книги има много лордове, барони и други подобни - със синя кръв и автоимунни заболявания заради близкородствени бракове. Да, богатството и властта са уродливи понякога. Кафето дойде. Сервират го в бяла порцеланова чашка върху артистично извита вълнообразно чинийка, върху която има място за лъжичка и още няколкоподобни чашки. Това, че е малко прекалена, я прави идеалната чинийка, върху която да ми поднесат кафето в точно тази сутрин - горчиво и черно-кафяво. Харесва ми.
Вдясно, момичето с маниер на английски иконом намества една ваза върху масата. В черна пола, бяла риза и корсет в каре, равни обувки, плътен чорапогащник и прилежно прибрана коса. (Това е сервитьорката, но наречена така, звучи подвеждащо - тя просто е такава, каквато я описах).
Отпивам кафе и поглеждам към прозореца - знам, че ще дойде момент, в който ще искам да разкажа за това усещане, за тази стая и тази съботна сутрин.

Благодаря ти Master Card, you took care of everything that weekend!