Уж нямаше да пиша повече тук, но сутринта, в момента, в който излязох навън и подуших въздуха, ми се прииска да разкажа малко...за дъжда и мокрото време.
Замислих се, колко странно хубаво мирише дъжда...
Сетих се, че вчера и Жени написа колко е хубаво след като вали...
Защо дъждът провокира толкова силни усещания?
В момента, в който го помирисах, ме връхлетяха едни спомени, чак ги усетих в стомаха си - друго време, друго място, други хора, друга аз!!!
Дишам го, дишам го, издишам го, пак го вдишвам, помирисвам го, омирисвам се на него...не е истина.
Сещам се, че водата носи енергиите на хората, на случките, на времето. Светената вода стои в църква и и се четат молитви, за да продобие силата да помага и лекува. Когато ти леят куршум, металното сърчице, върху което си спал, се изхвърля в течаща вода, за да отнесе страховете. Екстрасенсите казват, че цветът на аурата на човек се променя след като се облее с вода.
Каква ли енергия ми донесе този дъжд сутринта?
Кога ли ме е валяла същата тази вода?
Щастлива съм била някъде в този дъжд,...спомних си... :)))
http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=lkCAaFhYev8
Днес се сетих, че отдавна не си писала, исках да ти напомня и въпреки, че забравих - voila! Стана ми много приятно от това, което си написала..обичам дъжда, има много чувство в него някак си..не спирай да пишеш, абсурд!!!
ReplyDelete