Грехота!

Часът е почти 8 вечерта в събота, а аз пека заек на 150 градуса вече трети час.
Прекрасен слънчев ден беше днес, иначе. Във фейсбук хората пишат, че пили бира навън, карали мотори, разхождали се по магазини и в парка. От миналата седмица се говори колко топъл ден ще е тази събота - Тодоровден, казано на народен български език.
Аз се събудих в лошо настроение в слънчевата утрин - първата след седмици на мраз, кал и снегове в този софийски град и този ситняковски квартал. Всяка събота се събуждам без настроение, мисля, че просто не ми понася шока от промяната - внезапната почивка след 5-те работни дни.

Трябваше да готвя заек. Печал се 4 часа - аз си мислех, че това ще е основният проблем. Миленка ми даде рецептата:

Заекът се нарязва на порции.

Слагам 1-2 нарязани глави лук, 2 моркова, 3-4 скилидки чесън.
Свински бузи (200г.) нарязани
2 домата
1 чаша червено вино
Дафинов лист – 1-2 бр.
Черен пипер на зърна
1 чаша пилешки бульон
1 суп. Лъжица брашно
Олио – 4 супени лъжици

Всичко се слага и се задушава в гювеч – 4 часа.

Прекрасно!
Радост от "Модерно" обсъжда темата за изискания външен вид с Галена и Мишо Шамара - сега си давам сметка, че тази сутрин по сценарий още е била сбъркана.

Слушам разговора и се суетя в кухнята около заешкото трупче - меко и обезглавено, положено върху кухненския плот. Предполагам, че е около 6-месечно. От това, което е останало, за пол не мога да съдя, по остатъчни следи, обаче, твърдя, че е било с тъмен косъм - сив до черен. За име се интересувате? Не знам. Ние, готвачите с лабилна психика, гледаме да не питаме за имената на жертвите си.
Извадих го от найлоновото пликче. Одрано трупче без глава.
Господи, кой ми причини това!
'Заекът се нарязва на порции...."
Започнах да режа едното задно бутче - аз не знам как, не искам да знам дори. Ужасно е! Естествено, че не мога да го отрежа просто ей така - има кожа, има кости - да ги чупя ли? Ужасно е! И това не го казвам в смисъла на "ужасното", когато ти се счупи нокът, а на "ужасното", когато си представиш, че в момента се опитваш да измъкнеш крачето на едно зайче и дори не можеш да го измъккнеш цяло, а се налага да го счупиш някак си.
Усещам, че започва да ме обзема тиха истерия. В някакъв полутранс отрязвам и второто задно краче. Отскубвам го почти, всъщност. Има остатъци от някакви органи вътре... Целият плот е в кръв, защото това, което се случва е борба някаква, не част от кулинарен процес.

Днес е първата седмица от великденските пости.
It is all so wrong.
Какви хора сме, се чудя.
Грешни!