В полунощ на Великден, когато камбаните започнат да бият, аз не съм на площад пред някоя църква. Най-често стоя на тъмно в стаята и поглеждам звездите за малко. И си пожелавам нещо много съкровено да ми се сбъдне, прощавам на себе си, както бих простила и на друг сгрешил и ми олеква.
И козунаците, в които вложих душа, сърце и цялата сила на бицепсите си днес, са част от изкуплението на Възкресението!!! Нямат конци, но се преродиха двойно и тройно, за да напълня четири тави с една доза!
Хубав празник и още по-хубави след-празнични дни (че те са много :))) !
No comments:
Post a Comment