LOG IN THE BLOG

Нещо се е отприщило в мен, явно днес. Както не бях писала почти месец, днес толкова много ми се говори тук. Все едно съм на гости на баба - уютно е и изравям интересни неща, които аз самата съм оставила.
Има толкова много неща да си разказваме. Защото сме си близки, защото сме споделяли толкова късни часове на по чашка на кухненската маса, а и не сме се виждали отдавна и сме си залипсвали без да резберем.

Другият месец, живот и здраве, ще стане една година, откакто започнах да идвам Тук. Откакто създадох Тук. Недохраненото и недоносено мое блогче! Много често оставало без вдъхновение и думи. Месеци, без да си казваме нищо. През пролетта помня, че го "пребоядисах" - да си има свое по-различно темплейтче.
Още не съм сигурна, че сме намерили правилната посока, в която да продължим заедно. Затова и то си стои почти анонимно, а аз го посещавам инкогнито в малките часове на нощта, без да споделям, че сме били заедно. Като тайни любовници сме - като се виждаме, винаги е, за да сме насаме.

Мисля си, че хората пишат в блогове, за да споделят за нещата, които им харесват. Или по-скоро, за нещата, такива, каквито биха им харесвали. Пренареждат си един малко по-високопикселен и цветен техен свят.
Или просто, за да споделят.
Като си чета всички драскулки, назад през изминалата почти година, все едно е пътепис за едногодишното ми емоционално състояние. "Годишните времена" на Мария. Меланхолични. Наивни. Романтични. Smart but funny, дори. Пропускам деликатно истеричните и депресивните периоди. Почти на всеки 28 дни :))))


В крайна сметка Тук се оказа хубаво местенце. Изолирано, без много посетители. Идеално да прекараш уикенда или няколкото почивни празнични дни. Има място за снимки по стените и пейки, на които просто да поседнеш и почетеш старите пътеписи, когато не ти се говори.
Хубаво ми е тук! Не съжалявам, че го има. Върви страхотно с питие и мисли за споделяне :)))))