Сутрин настръхвам хладно като през септември.
Небето става дълбоко, дълбоко синьо.
Вървя по тротоара и се случва да стъпвам върху жълти листа.
Разхождах се дълго през уикенда. Миришеше на печен пипер. Нали знаете какво означава това - СЕПТЕМВРИ!
Тюркоазеното и розовото са неуместни. Мидените гердани издават носталгия.
Краката са все още боси. И кафеви. И кожата е суха и започва да се лющи. Въпреки слънцезащитата - before and apres. Сменят си кожата. Старата пада като засъхнала морска сол. Мажа я постоянно, но въпреки това. Тя си е августовската кожа. Какво да прави в септември?!
Няма облаци. Дълбоко синьо небе. И едно слънце. Уморено. Топли от по-далеч. Вече сгрява други пясъци и други морета. Гори други кожи и други хора събират сол с телата си. На юг. Надолу. Далеч.
Казват, че септември е циганско лято. Сигурно, защото се молим като циганчета за всеки слънчев лъч, за още един топъл ден!
Циганска работа!
Носим сандали и прекосяваме хладни вечери по каишки и подметки на краката, само и само да не го изтървем. Лятото...и последните му топлини.
Циганско лято е вярно това. Слънцето му пече, ама не топли много. Ръкавите му къси, но трябва да ти прегръщат раменет. Уж е август, ама е септември! Уж е лято, ама някъде по-на юг!
No comments:
Post a Comment