Sunday, August 15, 2010

Любовта на бармана

Докато варя един ориз на бавен огън в голям тиган, имам време и си мисля. Сядам на кухненската маса между разбъркванията и пак си мисля.

В живота срещаш хората, от които имаш нужда, когато най-малко очакваш. Всъщност, дори не когато ги търсиш. Те просто те намират сами.

Когато си заслужил.
Когато си потърсил.
Когато си поискал.
Появяват се, някак си, като чаша студена лимонада, оставена на бара в парещ августовски ден - здраве и живот за мислостивия барман! С който, дори не си говорите всяка вечер. Явно, макар и зает в бърсане на чаши или мачкане на мента, чува разказите и воплите ти между рома с кола и уискито с лед, поръчвани в тази последователност всяка вечер. Явно, все пак помни оставения бакшиш. И забелязва, че ходиш в заведението, когато той е на смяна и избираш места на неговия бар.

Свестните бармани са малко, затова има много психотерапевти.
Свестните бармани не черпят всяка вечер, но знаят кога ти е най-горещо, за да сипят една студена лимонада. On the house!

Оризът за малко да загори, ще пиша по-малко и ще разбърквам по-често.

Та си говорехме за хората и случките, които идват ей така от нищото и студената лимонада през август. Случвало ми се е 2 пъти. Винаги в горещото. Хора, при които съм отишла за едно, а те са останали при мен, за да ме преведат през "жегата" и безсънието. Да ми покажат крайпътните лимони, които не виждам. Да повървим заедно в правилната посока. Не по пътя. Защото, закъдето сме тръгнали, път все още няма. Път оставяме ние.

Много философски стана, за едно просто варене на ориз в широк тиган. Но оризът е бланширан и набъбва бавно, затова че, имаме още време. Да разбъркваме. И говорим с къси изречения.

Та, за хората, които идват за едно, а остават за друго.
Като се появят, не питаш дали са те. Просто можеш да спиш.
Говорите си и след това чуваш хубавата музика в колата.
Виждате се и след това пишеш, защото това обичаш да правиш.
Спомняш си, че ги има и вече можеш да разбъркваш спокойно ориза.
Знаеш, че си ги срещнал и можеш да тръгнеш.
Отново. В твоята посока.
Просто.

Дали е любов, ли? Никой не спомена тази дума досега.

Дали е любов...?

ДА, ЛЮБОВ Е!

Любовта на Бармана.

И милостта на Студената Лимонада през август.

1 comment:

  1. Сложи Like бутон за да го кликна :)))

    ReplyDelete

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...