Finally

Е, какво толкова, ще изям няколко бисквитки. Потопени в горещ ментов чай.

23:30ч. е, вторник преди полунощ. Girl's night. The only girl съм аз. На масата в кухнята пред кутия бисквити с овесени ядки. Момчета са около някоя друга маса пред изпотени чаши уиски и лед. Or just they said so.

Чаят е за приспиване. Бисквитките - за душата. Крос тренажорът - за след подобни вечери с бисквитки. Алка залцерът - пак за след подобни вечери, но за онези с леда.


Не казах всичко за септември. Или поне ми се говори още. За странните септемврийски периоди. Като Сатурнови дупки. Само дето септемврийските дупки отварят нови пътища, а не затварят всички съществуващи, както Сатурновите. През септември няма нужда от хороскопи. Прз септември небето се отваря, за да си отиде слънцето и през това време можем да усетим всички енергии, които иначе гадаем през astro.com и Алена.

Не знам дали само аз се чувствам така по това време. Знам, че през тези периоди винаги започвам да пиша. И така, чак до студените есенни дъждове.

Все едно наистина сме седнали да пийнем и да си поговорим с приятели, така се чувствам в този блог тази вечер.

Има пълнолуние. И черни котки в задния двор. Навсякъде. Върху колите, зад ъглите. Ако не ги виждам, чувам гласовете им. Ако не ги чуя, слушам лая на кучетата след тях, дълго след като са изчезнали.

Чаят свърши. Бисквитите - не. Часът стана точен, а луната не се вижда от кухненския прозорец вече. Можем да отиваме да спим - септемврийските сънища са пророчески. А, можем и да си побъбрим още малко, не бързам.

Има толкова много моменти, когато искам да съм на друго място, в друго време и с дрруги хора. Сега не. Сега сме си сверили часовниците, може би. Аз и Септември. Като резонанс - съвпадат ни вибрациите.

А, най-безумното е, че наистина е все още август. По календар.
But why feels so fucking much as September!
Do you think the timing is wrong?
Don't say "yes", you would be wrong.
The truth is my timing is perfectly fine, finally.
Because I'm here.
Finally.

Не ми се спи още. Но ако ще си говорим, може би трябва да потърся вино. Или нещо друго от бутилка, а не в пакетче. Защото навлизаме в малките часове на нощта, когато питиетата трябва да са в малки чаши. Не чаени. И ядките да са осолени, а не в бисквитите. Ще потърся. Секунда.

***

Упс, съжалявам!
Трябва да вървя!
The boy is back from the boys'night. I just heard the key unlocking.
Just on time for one last drink. On the rocks in a small glass.
So, it was nice talking to you. Feel free to come back any time you like! We could have a drink and share some thoughts.
Good night!
Stay in September!