Уикенд по ноти или уикенд на ноКти

Реших да намина набързо оттук, защото не знам какво друго ми се прави.

Много странна неделя, странен уикенд. Нищо, някак си.
Едно голямо нищо. Мъгла.
Мъгла и главобол - така могат да се опишат двата дни.

А, такива очаквания! А, колко планове не се осъществиха! Мъка ми е да го пиша дори!

Събота - последния горещ ден преди да настъпи първия есенен хлад. Цяла седмица за това говореха в новините и аз цяла седмица се чудех как в този останал последен горещ ден - само един, ще успея да направя всичко, което съм планирала.

Да се къпя, пека, къпя, пека, къпя, пия мохито и пак пека на басейн.
Да се катеря, вървя, ровя в шубраци, търся къпинени малини из Витоша, лекувам мускулна треска след това, установявам колко хубава става кожата от чистия въздух и поствам снимки на растения и небе-та във Фейсбук. 
Да пия кафета, ям сладоледи, обсъждам съдби с приятелки, след това гледам витрини на магазини, гледам цени по дрехи, стъпвам върху токове на нови обувки и се прибираме пеша по къщите чак по тъмно.
Да чета хубави книги, пиша неделни есенца, гледам филми, които съм гледала, пак чета хубави книги, редактирам неделните есенца и ставам spiritual girl.

Ех, големите съботно-неделни планове на наивните делнични планьори!!!
Финално се получи:

Спи ми се, лошо ми е, боли ме корем в събота.
Събота вечер - да пийнем по нещо в празните още софийски заведения?
Първо заведение - пълно. Второ заведение - затворено (?!). Трето заведение - пълно, без една маса, на която ако седнем, могат да ни глобят, че просто си пием по средата на улицата. С четвъртото заведение залогът е тук или вкъщи. Тук или домашно мохито! Е, в крайна сметка не пихме домашно мохито. Крайна сметка -  по 20лв на човек. И, в крайна сметка - кога всички се върнаха от море?!

Спи ми се, лошо ми е, боли ме глава в неделя.
Пържени филийки за закуска? Станах в 11ч. - крива, недоспала - да не съм ти в къщата. Всички гладни бяха отдавна нахранени, всички добри намерения за сутрешно домакинстване - далеч, далеч в главата ми от снощи, преди да си легна.

Да отида на йога в 15ч.? Станах 15:03ч. след като се опитвах да спя, а съседът не просто се опитваше, ами завари цяло скеле за къща под терасата, на няколко метра от мен. Дано да се е получило и да си заживеят в ламаринения квадрат преди следващата ми неделя, в която всички мои планове са урочасани.

Солен кекс със сирене и грозде трябваше да правя. Сладко козуначе със сирене върху лепкава синкава каша от черно грозде и течно тесто е творението, което изпълзя от фурната и цопна върху кухненския плот. Без любов, няма хомогенност, явно!

Не помня къде е колата. Не знам защо ме боли така глава. Недоумявам защо съседът заварява винкели между 2ч. и 4ч. в неделя.
Спомням си, че вчера мерих намалени велурени ботуши в мола и не ги купих. Под предтекст, че човек не може да има всичко.
Сега имам всичко - главоболие, месечно неразположение, есенен вятър и задаващ се понеделник.

Изводът е ясен - не робувай на максими, не прави планове и си купувай ботуши, когато можеш.
А, успокоението?????
Кажете нещо за успокоение!