Аз шофирам отскоро и всекидневно 2 часа от живота ми минават, за да закарам колата невредима до работа и след това да я върна обратно. И през цялото това време мисля за нея - дали не се издава странен звук, защото карам на ниска предавка; дали ще успея да завия след малко, ако мина на по-висока; дали не бие много на очи, че е паркирана диагонално в място за автобус; кога е паднала дясната лайсна; нормално ли е да не съм разбрала, когато е паднала; може ли да падне и бронята, за която е била свързана!?
От вече почти месец мисля дали мога да паркирам в паркинга на мола. Разпитах дали апаратът за билетчетата на входовете може да ми се падне много далеч - казаха ми - нямало начин! Е! Какво да ви кажа - те и за лайсната мислят, че е нямало как да не разбера, че е паднала, ама... Казват ми - много е удобно в мола, голям паркинг, няма проблем, ще се оправиш. Аз знам, че ще се оправя, за мен не е проблем, но другите хора се сърдят като им одрасквам колите. Нали ми се случи веднъж така - за една одраскана броня, аз мислех дори да не спирам, а те за малко КАТ дето не извикаха. А и това с лайсната като ми се случи и вече гледам да не рискувам. Карам си с надеждата, че при шофирането наистина е като в живота - когато на някой му наливаш редовно и според вкуса, без да го оставяш на сухо, ако не станете приятели, поне имате хубави моменти, за които да разказваш!
Много усилия хвърлям на пътя, признавам си! Хората, около мен - приятели, колеги, се опитват да помогнат, притесняват се. Още в началото ми казаха да си сложа знак "Млад шофьор" на колата, за да ме пазят другите на пътя. Аз - абсурд! И не си сложих. Тогава твърдо вярвах, както вече ви казах, че шофирането е като живота - когато се правиш на голям в повечето случаи другите ти вярват и ти правят път. Донякъде се оказа, че е така! За този един месец, обаче разбрах и друго и ви го казвам от собствен опит и минус една предна дясна лайсна - колкото и да избираш най-тарикатските маршрути, винаги се налага да отбиваш между кофите за боклук, за да мине друг!
От вече почти месец мисля дали мога да паркирам в паркинга на мола. Разпитах дали апаратът за билетчетата на входовете може да ми се падне много далеч - казаха ми - нямало начин! Е! Какво да ви кажа - те и за лайсната мислят, че е нямало как да не разбера, че е паднала, ама... Казват ми - много е удобно в мола, голям паркинг, няма проблем, ще се оправиш. Аз знам, че ще се оправя, за мен не е проблем, но другите хора се сърдят като им одрасквам колите. Нали ми се случи веднъж така - за една одраскана броня, аз мислех дори да не спирам, а те за малко КАТ дето не извикаха. А и това с лайсната като ми се случи и вече гледам да не рискувам. Карам си с надеждата, че при шофирането наистина е като в живота - когато на някой му наливаш редовно и според вкуса, без да го оставяш на сухо, ако не станете приятели, поне имате хубави моменти, за които да разказваш!
Много усилия хвърлям на пътя, признавам си! Хората, около мен - приятели, колеги, се опитват да помогнат, притесняват се. Още в началото ми казаха да си сложа знак "Млад шофьор" на колата, за да ме пазят другите на пътя. Аз - абсурд! И не си сложих. Тогава твърдо вярвах, както вече ви казах, че шофирането е като живота - когато се правиш на голям в повечето случаи другите ти вярват и ти правят път. Донякъде се оказа, че е така! За този един месец, обаче разбрах и друго и ви го казвам от собствен опит и минус една предна дясна лайсна - колкото и да избираш най-тарикатските маршрути, винаги се налага да отбиваш между кофите за боклук, за да мине друг!
No comments:
Post a Comment