Коко преди Шанел

22ч., събота вечер. Първият истински дъждовен и с октомврийски характер уикенд за тази есен. Притичахме под дъжда по "Арсеналски", за да влезем в мола - леко намокряне, леко подхлъзване, леко изнервяне...

Има филми, за които е нужна тематичност, които имат претенция към обувките на публиката си, към не-яденето на пуканки в кино салона. Те заслужават ритуалност като ходенето на опера - шал, високи обувки, бижу на ревер, сдържаност, сериозност.
Залата беше гостоприемно затоплена. Приятно усещане за топлота. Помислих си няколко пъти, че е приятно. Хората - малко, тихи, нехрупащи.

Филмът е биографичен, увлекателен. Историята на бедно френско момиче. Типичното френско момиче, което би било героиня на филм - красиво, не бих казала, а с чар и характер. Тя е бедна и сигурна. Сигурна, че ще е известна един ден. Сигурна, че ще дойде време, когато "всички ще искат да седнат на масата на Коко". И тя тръгва. Минава през замъци, през богати мъже, през Париж. Разхожда се покрай морето и ушива раираната блуза. От скръб, ушива вечното сако от три части на Шанел и по нужда - бялата риза, която придава строгост и женственост. И в един момент филмът не звучи просто биографично, а показва история на дрехите, които обличаме, на начина, по който изглеждаме и на това, което смятаме за красиво днес.

Ако искате недейте да четете продължението и си останете с френския привкус от историйката дотук. Но аз ще продължа тези дълги редове на мислите, които нямат свян.

Стоях в залата, а филмът преваляше едната си половина. Помислих си, че би било хубаво повече хора да гледат този филм. Представих си пълната зала. Поп-фолк певици, топ-модели, реалити звезди и редовни клиенти на пластичните хирурзи, събрани на първите редове. Парад от силикон, акрил, хелуронови филъри, тигрови багри, камъни. И Коко Шанел. В една зала. Тя крои малката черна рокля пред редове от прозрачни розови къдри, нацупени устнички и гърди без подслон.

Бедна, ми бедна, Коко, колко много жарсе щеше да ти трябва за всичката тази плът на първия ред!