Купих си нова рокля!

Купих си нова рокля. Защото не можах да си купя нов панталон.

Кафява, не-къса, не-тясна, не волно широка - не-моя рокля. Седи още в торбичката си на дивана. Строга и семпла. Не-моя. Стоях пред огледалото и се гледах - не съм аз. И косата ми не отива на роклята.
Толкова е умерена! Ако можеше да ме чуе как я нареждам, би си тръгнала, заедно с хартиения си плик и отрязания етикет и би се предложила на всеки друг дори без пари. But it's over - it's mine!!!
Няма капка характер в нея. Никакъв бунт за нищо - все едно всичко и е наред. Къде я намерих? Много ме дразни! След всяко изречение, поглеждам към торбичката, в която я крия.
Сигурно изглежда странна цялата тази съпротива към няколко метра плат, колан и цип. Аз също бях изненадана от собствените си чувства. Оказа се, обаче, че те никак не са плод на женските ми предрасъдъци. Имам основание за тях и ще ви го докажа:

Докато си пиша сега, с крака върху кухненския стол, разчекната в почти йога поза - съм си ОК. С роклята преди малко - едва прикляквах, за да сменя диска в DVD-то.
Пробвах я с любимите ми обувки. Нищо не излиза. Няма химия. Те не я харесват. Изглеждат квартални под нея, а те не са!
В момента съм с един оранжев анурак и косата ми не изглежда рошава като минавам покрай огледалото. Като се погледнах, обаче, докато надолу беше роклята, съзрях кафяво-русото кече на главата ми, което аз нося вместо коса. Нямам сили да се справя с изискванията на тази дреха към него. Откакто израсна, то винаги си е било бунтар със собствен начин на живот, който не зависи от моите одежди. Не мога да го променя - и фризьорката ми го каза. А и цял живот ще го нося, живот и здраве, и освен да сме приятели, друг избор нямам. А, тя ме кара да го виждам рошаво и неугледно! Трепери ми ръката като пиша тези редове, разказвайки как се почувствах там пред голямото огледало.

Вече се надявам да разбирате къде е проблемът между мен и кафявото парче плат в торбата на дивана -тази рокля ме скарва със самата мен!

Иска права коса - нямам права коса. Кара ме да стоя в правилна стойка - на мен ми се правят цигански колела. Крещи за кафяви боти - на краката ми са черни обувки. Нямаме нито едно съвпадение! Колкото повече гледам натрапчивата и изисканост, толкова повече ми се иска да и скъсам ципа с балканската си еснафщина!

Чуваш ли ме?!

Стой си в торбата!

За теб нито закачалка, нито гардероб оттук нататък!!!

П.П. Изгасям лампата, излизам от стаята и блъсвам вратата.