Sunday, January 1, 2012

ЧОВЕЧЕТО на 2012

Човече с цвете от klara.kristina
Всички са позитивни.
Слагат снимки с бенгалски светлини и пайетени дрехи.
Дори през снимките чувам звън на чаши, мирис на шампанско и неумора в телата, които са изтанцували всички хитове на 2011 за една нощ.
Карнавални костюми, фойерверки, екскурзии до снежни европейски градове със светещи площади и пеещи хора.

Чувствам се като мек сняг посипан по земята, който трябва да се събере някак си и да стане снежен човек, който да издържи цяла една година. Цяла една 2012.

Цяла нощ прекарах в просъници между деня, нощта и съня - колажи от изречени поздравления, получени пожелания, разказани истории, изиграни танци, спешни задачи за веднага след сън, детски крясъци по коридори и ранобудници, търсещи кафе в 8 сутрина на 1и януари.

Късметът от новогодишната баница каза, че ще срещна ученическа любов. А, аз не съм пропуснала нито една от онова време. Или може би има предвид, че ще се влюбя като ученичка?! Не знам.
2012...
За първите три часа след събуждането ми...
Пропътувахме стотина километра по непочистени снежни пътища.
Ударих чуждата кола, в 10-те минути, в които ми беше поверена.
Звънях на няколко авто-монтьора, които се надявах да работят на 1и януари (неделя)
Измислих няколко лъжи, с които да се оправдая за колата.
Чух за две семейни сдърпвания и разсърдвания в двата телефонни разговора, които проведох.
30 минути се оплаквах тук, а не е минал още дори един цял ден от новата година.

Позитивните пожелания са хубаво нещо и въпрос на добро възпитание. Сега идва по-трудната част -  да ги сбъдваме.

От 2 месеца съм в 8-та си номерологична година - за нея пише, че трябва да е толкова прекрасна, че като мине няма да ми се иска да започна 9-тата.
Не ходя всеки ден до Младост 4, както преди.
Имаме вити стълби на работа, заден двор с беседка и преден - с лъскави коли.
Пресата ми за коса е професионална и мога да бъда руса и права, когато пожелая.
"7 часа разлика" започва отново през март, а постите отново - след 2 месеца.
Трябва да спра цигарите, да си тръгвам навреме от работа (и тялом и духом), да ходим на море за по-дълго, да разглеждаме улиците, хората, ресторантите и магазините на нови градове и да ходя да танцувам след работа за без пари.
Ето, това е матералът, от който трябва да направя ЧОВЕЧЕТО (снежно или канелено), което да издържи цялата 2012 без да се разтопи, когато жегата е зад ъгъла или без да го изядат многото пиещи кафетата си с бисквитка.
Пожелахме!
Да сбъдваме сега!



No comments:

Post a Comment

Трябва ми. Обещание.

Затварям широко отворения нощен прозорец. Не! Само секунда! Подушвам въздуха към тъмния вътрешен двор. С пълен гръден кош и стомах, ся...