Разрових се в непубликуваните писаници, които се оказа, че се пазят в блога под зловещото име "чернова". Те са от моментите, когато в главата ми е било прекалено сложно, за повече от едно изречение или смислен край.
Смятам да надникнем backstage в следващите няколко поста.
"И преди съм стояла на тази маса по това време. И преди ми се е случвало да не знам какво да напиша." / 14.03.2011
"Преди години помолих серизно за 200 лв, за да си платя курса по английски. Човекът, от който ги поисках, ми ги даде като добави не толкова сериозно "А, бе бейби, що не вземеш да си купиш едни обувки с тези пари..."
Да, никак не беше лоша идеята. Хареса ми. Чак стомаха ми се сви. И, така и направих. Купих си обувки. Но не веднага. Тогава си платих курса. А, сега си купувам обувки. Всъщност с тези 200 лева успявам да си купувам толкова обувки, колкото никой не е успявал да си купи със същите пари." / 13.03.2011"Спохождат ме много бездумия. Така наречените no comment ситуации." / 08.02.2011
"Защо хората спират да пишат в блогове?
Защото любовта им не боли?" / 07.02.2011
"Животът ми е разделен на двучасия...
Два часа, в които да сготвя.
Два часа, в които мога да отида на спорт.
Два часа гледам "Стъклен дом".
За два часа мога да изчистя, ако се съсредоточа.
Два часа са ми нужни, за да се среша и измия цялата коса.
На идеалният уикенд никога не му достигат 2 часа...колкото за един къден неделен филм.
Два часа не мога да стана от дивана пред телевизора, когато ми се спи.
Кога пиша ли?
Когато ми спре часовника..." / 21.11.2010
Страхотни малки откъси... И в моите чернови има разни прашасали полуумрели от чакане неща... :-/
ReplyDelete