Piece inside

Тези дни съм си вкъщи. В истинския смисъл на думата. Този, който съдържа ставане не по часовник, а по протягане. Пиене на кафе не от пластмасова чашка, а от най-големия mug, който имам и доливане на още кафе и още мляко, и още кафе...
Неговоренето ме спасява. Неговоренето по телефон, неговоренето с хора, неговоренето с телевизора. Превключих на някакъв inner piece mode.
2 дни не бързам.
2 дни отлагам задачи.
2 дни не правя обещания и не изпълнявам такива.
Имам нужда от простота.
Простота на задачките през деня, на облеклото, без ексцентрични часове за срещи и без пазаруване. В синхрон с настроенито ми и хранителните магазини около нас са празни вече втори ден след почивните дни. Толкова по-добре...толкова по-малко чуденки и възможности за избор.
Това са първите такива дни за тази година. Тихи, домашни и мои си.
Веднъх ходих при Ани, която се занимава с human design - нещо, което комбинира астрология, номерология и химия и още много сложни неща, от които сме направени. Тя ми каза, да не се противя на себе си, когато усетя, че ми се иска да "пусна кепенците" и да се оттегля навътре за няколко дни.
Не искам този пост да ме разчувства. Трябва да е просто отпечатък. От гладките ми емоции...тези дни...които за първи път не мо бодат...отвътре.