За Мина и за палтата

Мина вървеше по улицата. Беше септември - смугло син отгоре и пожълтяващ навсякъде другаде. Трафикът свистеше от съседните улици. Чуваше се иззад редиците магазини, откъм булевардите отзад. Стъпките и отмерваха дължини, с които да не улучва хлътналите простанства между уличните плочки. Заучени движения. На моменти подскачаше леко, за да се приземи директно през две плочки, улучвайки равната среда на паветата. Пазеше си токовете. На обувките, създадени за паркетни сбирки и няколкото улични крачки между вход на апартамент и вход на автомобил. Хората се заглеждаха. Тя не. Усмихваше се във витрините. Около нея гледаха нея и след това обувките на нея. Ако ходилото беше естественото продължение на глезена, то нейните обувки бяха естественото продължение на Мина. Все едно никога не са били в кутия.

"Красива, нахална и млада" издекламира господин с очила. Много познат иззад очилата. Репликата стигна до нея две крачки по късно и я обърна. Инстинктивно му се усмихна и почти спря. Спря, за да запази равновесие от внезапно сменената посока. Спря, за да тръгне отново с усмивката. Не го познава. Поне не отсега. Сигурно от отдавна. Звучеше сякаш той я познава. От отдавна.

Манекените зад витрините бяха облечените в новите си дрехи. Не с потниците от лятна разпродажба. Винаги ги гледаше съсредоточено. Спираше се демонстративно. И се приближаваше, за да надзърне. Много отиграно. Понякога си мисля, че просто използваше витрините, като декор за поредната случка в главата си.

Погледна палто, което никога не би имала причина да купи, нито да облече. Представи си жената, която би го носила. Жената, която би прекосила заледената улица в един предколеден, но все пак работен следобед, за да влезе във виенски салон. Да се огледа, да махне към някой на най-далечната маса, да завие няколко пъти покрай чуждите маси и разкопчавайки палтото си да го метне на свободния стол до мъжа, който вече я чака.

Мина хареса случката. Затова беше усмивката в очите и, докато докосваше ръкава на палтото от витрината. Затова не погледна цената му, нито попита за размера.

Не знам дали бихте я харесали, ако я познавате. Не знам дали бихте си говорили с нея, ако я срещнете. Много вероятно да не и дадете изобщо роля. Или да я вземете за главната. Аз я познавам отдавна и затова говоря толкова смело. Има какво да се разкаже. Виждала съм я в много палта, които е мятала по много столове във виенски сладкарници. "Красива, нахална и млада", би си помислил гоподинът с очилата, ако имаше такъв на съседната маса. Сигурно си струва да ви разкажа за Мина.

За Мина и за палтата.