
Дааааа, метаморфози.
И телевизорът излезе от спалнята. Но още се вижда къде е стоял - мястото му не е усвоено, празно е. Ще направя нещо по въпроса. Една спалня никога не трябва да е празна. Казвам го и намигвам.
Сега изглеждам като онези помъдрели хора в края на дните си, които стоят в кожен кафяв фотьойл в големия си кабинет-библиотека, гледат камината и отпиват напитка с ирландски корени. В събота, по средата на мрачен януарски следобед, без планове за срещи и разходки, се люлея напред-назад и единственотоо, което виждам са шарените дрехи простряни на терасата на съседната кооперация... Какво да сготвя?
No comments:
Post a Comment