3 неща от днес

1. 1. Срещу нас живее един художник. Кухненските ни прозорци нямат пердета, нито щори. Неговото "ателие" няма пердета нито щори също, само тераса. Случва се като ставам вечер в тъмното, за да си сипя чаша вода, неговият прозорец да е единственияят, който свети в блока отсреща и се виждат картини. Много често на жени. Цветни, черно-бели, в гръб, в лице - различни. Днес чух, че някой гони гълъбите от терасата си. Беше някакъв човек, който остреше молив. Сигурно това беше той. С брада, слаб и жив. Не го бях виждала друг път. Само картините му в стаята. Всички хора, които съм виждала по терасите на същия този блок, излизат, за да си изсипят боклука или да хвърлят останките от вечерята си на котките пред блока. Как да не ми стане хубаво, че съм видяла, човек, който остри молив днес там, а не изсипва трохи?!
   



2. Видях се с една приятелка. Много я обичам. Козирог - целеустремена и практична. Ако се налага да разкажа нещо за нея, винаги казвам, че обича да е в чужбина. Откакто я познавам, тя винаги разказва за летата си на бригаада в Америка, курсовете по немски в Берлин и Дюселдорф, посещенията при приятели в Ирландия и Рим, уикендите с майка и във Виена и още много много подобни истории. Изглеждало ми е все едно тя живее навън и се прибира, за да ни разказва, да си спомня за всичките хубави неща, преживени там и да измисли начин да замине отново. Последната една година имаше малка промяна - заради мъж и нова работа. Стоеше си в България, говореше за работа - изглеждаше ми щастлива и не можех да повярвам, че е възможно да се е променила. Толкова не можех да повярвам, че всеки път очаквах да ми каже, че е решила да замине отново. Предчувствията ми се оказаха верни. Днес като се видяхме ми разказа за новите планове да отиде да учи в Англия. Без работа, без мъж, с кредит. "Мими, знам, че нещо хубаво ме чака там, просто знам!" И аз и вярвам. И пак ми стана едно хубаво - повечето хора се оплакват от живота си и невъзможността да постигат мечтите си. Харесва ми да срещам хора, които вярват в хубавото, което предстои!!!



3. Днес правих мусака. Днес се престраших да правя мусака, половин години след последният ми абсолютен провал с това ястие. Толкова се бях обезсърчила на темата мусака, че дори като прочитах думичката в някое меню, тръпки ме побиваха. Преди половин година след тричасови опити в кухнята изхвърлих цялата тава. The absolute tragedy!!! Една тава картофи, тиквички, кайма, както и надеждата да докажа колко разбирам от готвене. А всичко трябваше да бъде наред. Имах желанието, рецептата, продуктите и вдъхновението. Очакванията бяха за феноменален успех, докато я печах във фурната си представях, че с тази мусака ще надскоча всички кулинарни достижения, сътворени до този момент в тази кухня. Но уви!!! Цялата тава - на боклука. Днес, половин година по-късно, реших да опитам отново. С нова, по-семпла рецепта, с по-малко очаквания и с много старание. Всъщност желанието беше едно единствено - след три часа потене в кухнята да не изхвърлям цялата тава отново. Направих всичко, както трябва. Не, че имаше значение - предишният път също нямаше никакви видими проблеми. В края на третия час, изтощена и мръсна, отново започнах да губя надежда...или просто напрежението от опасно сгъстения сос бешамел ми дойде в поовече. Залях, доизпекох и изключих фурната. Това беше от мен, сега имах нужда просто да се изкъпя и да изляза - далеч, далеч от кухнята и врага във фурната. Два часа по-късно, по-средата на чаша бяло вино в приятна компания телефонът ми звъннна. Търсеха ме от вкъщи. Заради мусаката. Цитирам "най-хубавата, която някога съм ял". Е, как да не ми стане хубаво!!! Прибрах се и първата ми работа беше да я опитам. Е, как да не му стане хубаво на човек - най-хубавата мусака EVER!!!