Споменът за бабин празник

Аз съм ви казвала, че баба ми е Вълшебница.
И се казва Мария.
Свързали са ни още с раждането. Моето, може и нейното.
Всичките ми празници в моя живот са ми от нея.
Месенето на козунаци, когато навън мирише на пролет и цъфнало, а ние сме запалили печка посред топлото, за да ни втасат козунаците.
Питките с пари и сварения ошав, когато навън вее и сее, а ние подготвяме празника за семейството.
Варенето на компоти през лятото, когато е топло-тъмно, а щурците са наизлезли.

А, на колко неща ме е научила?
Като в най-чистата и спретната къща на баба-магьосница, при нея все нещо се готви и прави.
Пестил от дренки в малка метална съдинка, колкото да напълним 2-3 бурканчета. И се събират дренките, и се носят в престилка, и се варят, и се минават през цедка, и се подслаждат, (защото това е смисълът), и всичко това, за да се напълнят и скътат тези няколко малки стъкленици. Лятото събрано във буркани.
И сливите събираме цяло лято от двора на село в един бидон за ракия.
И селския лапад, който си мислех, че е трева пролетно време. Киселец, лук, девисил и джоджен. За Великденските и Гергьовденски трапези, за да се събудим след времето на киселото зеле и туршиите, да захванем първото новопоникнало зелено.
И един букет с цветя, за да е цветно. За да го носим с нас прегърнат, с почит, че ни е цъфнала градината и че я има.
Колко съм стояла на дивана и съм гледала как разточва топките тесто на тънки листи. С една червена престилка, цялата в брашно. Аз дали ще мога да разточа някога така. Да замеся, да разточа и нахраня.

Да им е хубаво на хората, когато идват във дома ти, е магия, тъй да знайте!
Дарба е, не всеки може. Всъщност това е не само от моженето, но и от искането. Да поискаш да станеш по тъмно, за да замесиш тесто, да сложиш няколко тенджери да врат, няколко фурни да изпекат няколко тави с благини, а в бюфета в хола, вече да са скрити подносите сладки, изпечени от вчера.
И като пекне едно слънце от измитите прозорци, и като се наредят едни столове, около малката маса, и колкото и да са хората, все място се намира за да са нахранени.
А, когато баба чака да посрещне гост, сърцето и двойно по-голямо сякаш става. 
Уж случайно наминаваш, а хоп, ще ти сложат едни пържени кюфтета на масата, ще се покаже една тава с баница, завита с вестник и домашна кърпа.
Или друг път като каже, "нищо нямам, баба, нищо не съм готвила, баба ти се омързеливи вече" и извади оттук дроб-сърма от вчера, оттам - мекица, за минута врътне една наденица във фурната, измъкне два градиснки домата, наситни ситно, ситно едно луче, и ей ти на - банкет по никое време. Ей, тъй, само от мерак. Да ни е хубаво. Защото в една бабина кухня, винаги има скрити тук нещо, там друго, и си чакат едната бабина любов да ги събере на масата.
Тъй е.
Винаги ще си остане.
Споменът за бабин празник.