Аз съм кръстена на нея, без да имам нейните сини очи или руса коса. И до ден днешен не съм срещала по-енергичен човек от нея. Тя е способна да стане сутринта и в един ден да напазарува, омеси питка с пара, направи лозови сърми, свари боб, свари жито, изпече тиквеник, донесе орехи от мазето, украси елха и изчисти къщата преди да сме дошли всички ние – синове, дъщери, внучета – между 2 и 40 години!
Тя е Човекът-Коледа в моя живот.
Тя винаги прави Коледата възможна.
Вълнувам се много като си спомням тези моменти. Баба ми е единственият човек в семейството, който знае колко е важно питката да се окраси с коледните символи. Нали се сещате – за здраве и плодородие. Малки очертани с тесто правоъгълничета, в които слагаме малки тестени топченца, които символизират пълните кошари, пълната къща. Също и гроздове с много зърна, също направени от тесто. Кръст в средата на композицията и метална паричка, мушната в сърцевината на питката. Магия. Като молитва за любов.
Баба ми е много потаен човек. За много неща шепти. Други недоизказва. Тя е като древен шаман – изрича тайни думички докато меси тестото. Тя е човекът в семейството, който може да направи Коледна погача от една обикновена содена питка. С всички точки и чертички, които изобразява върху питката, с историите, които раказва, докато меси тестото, сякаш му вменява силата на вечния рождествен хляб, с който захранва обеднелите ни и отслабнали сърца, така че да могат да обичат цяла година!
Когато бях по-малка винаги отивах по-рано в тях, за да помагам. Само ние си знаехме колко е важно да се преброят ястията на трапезата на Бъдни вечер предварително. И колкото повече е нечетният им брой, толкова по-добре – означаваше, че сме подготвили богата трапеза. Тя разказваше за големите зими и снегове, преди години, когато са били ученици. Винаги са ми звучали като истории от друг свят. Когато е имало преспи с човешки ръст. Дядо ми винаги, когато дочуе, че говорим за онези времена, се застоява в стаята при нас. Да си спомни и той. За неговите детски зими, не толкова Коледни, колкото просто – по детски щастливи.
Ох, толкова ги обичам!
Те са ми дали спомени и топлина, с които мога да обичам цял живот.
No comments:
Post a Comment