До нулевата точка и обратно

Първата ми Коледа като самостоятелен човек, бих казала.

След полунощ е.
Ядохме "млад" боб от истинска градина и сарми, занесох Бейлис за коледен дар, разхождахме куче в тъмното в парка, търсих да паркирам 15 мин в нощта на Коледа. И, това всичкото исках да е. Да бъде. Бъдно е.
Слушам Спотифай, пия червено вино, пуша на абсорбатор и пиша. Има такава Коледа. В един Младостки апартамент с гледка към един необуздан парк и връх на параклис между дърветата. Празниците са такива каквито ти си пожелаеш да изпразнуваш. След малко трябва да изпера два чорапа и една тениска на ръка, защото не мога да изчакам утрешната пералня. Мога да разгърна моя си книга, а междувременно ще е започнала нечакана хубава песен. Вайбър вибрира постоянно. Заедно сме. Чакат ме да се обадя. Мога да споделям много. Колкото искам. Колкото мога. Хубаво е. Благодаря.
Днес ми подариха неочаквано сърце. Като тези, които рисувам по всички тефтери, откакто ги ползвам.
Днес си купих нов парфюм, защото сетивата имат нужда от смяна на субстанциите.
Днес ми разказаха за Африка и Бразилия, докато, аха, да ми оправят водопровода.
Днес пих първото си следобедно кафе на новата кухненска маса, докато Коледно слънце показваше колко е южна стаята.
Днес ми върнаха любима книга, която бях позабравила.
Да виждам всичко това днес, означава да не съм загубила. От любовта, с която смиламе живота и го правим на щастие. А, най-страшни са загубите, които не забелязваме и за които не страдаме, а се случват ежедневно. Загубите от пропуснатите възможности да отдадем Любов. Всяка нова неслушана песен е несъстояла се Любов. Всяко неподарено цвете, всяка непогалена котка, всеки несъстоял се танц. 

Времето около Коледа със себе си е безвремие. Часът от денонощието няма значение. Денят от седмицата е неизвестен. Работното време на магазините е на късмет.  
Иска ми се да определя 2014 с една дума.
И думата е – ЗАСЛУЖЕНА.
Какво означава нещо да е заслужено. Означава да усещаш, че си дал. 
Астролозите се кълнат, че Сатурн излиза от Скорпион сега. Вчера. Във ФБ пишат, че на Коледа стават чудеса и каквото си пожелаеш се сбъдва. Очаквам с любов това, което ще бъде.
Не си оставих сърцето съкрушено. Изпратих с добра дума.
Страданието не трябва да е безверие.
Юлето казва, че трябва да си мек отвътре и да можеш да приемаш. Да си щастлив от това което е, а не от това, което, в главата ти, ще бъде.
Не е лесно.

Не искам да си измислям нови пътища, искам просто да ставам и да тръгвам в посоката на всеки нов ден.
След всеки следващ изгрев на слънцето.
До нулевата точка и обратно.