Утрото преди Коледа

Утрото на Бъдни вечер.

Ново място. Подредено е и светло и има моята музика. Вечеря за Бъдни вечер – не. Не е планирана. Семейство за Бъдни вечер – не, не се е случило. Бъдни вечер е за това, което е. За случилото се и неслучилото се.

Нямам истинска елха. Имам хубави светлинки по изкуствената. Имам си кът за мисли – мои и такива, които не съм знаела, че са мои. Имам си парк пред прозореца – див и необгрижван с ръце. В тъмното вечер изглежда като гора и дивото е дори допустимо.

Първата ми сутрин без бързане тук. Only hate the road when you are missing home….звучи през телефона. Ако преди месец-два (не знам колко станаха вече) някой ме беше попитал – какво ще правиш на Коледа – щях да изредя 300 рецепти за Коледни сладки, за коледни ядки, украси и варианти за празнуване със семейството и обратно.
Коледните празници са много опасни. Най-ти показват несбъдване. Най-се различават от идеалната ти представа в главата.

Тази вечер, Бъдни вечер, ще е за това, което е.

За новия ми дом, който ми отива.
За новото ми сърце, което ме обича и май ми дава повече щастие,
за моите си книги, които да разровя, за да сглобя нови парчета от тях,
за чашата червено вино,
за празния хладилник,
за мира в душата
и за отдръпването от лудостта.
Чуждата и присвоената чужда.
За новия ми тарифен план на телефона, с който мога да споделям, споделям, говоря вечер, когато най-съм мълчала.
За новия ми тарифен план на телефона, с който мога да ползвам навигация навън в непознати места и да стигам.
За новия ми тарифен план, с който съм на един вайбър разстояние от приятели.
За музиката за синхронизация на душата....която ми помага също да стигам.

Този Коледен ден, когато каналите са отворени и каквото дадем, такова ще получим, си пожелавам винаги да мога да споделя със себе си. И да съм благодарна.
Не си оставяйте сърцето забравено и извън употреба.
"Едно разбито сърце крие несметни богатства.", казва Е. Ш.  
Равносметката?
Всъщност сметката никога не е равна. Веднъж си дал повече от това, което са ти донесли, друг път си взел повече от това, което си платил.
Тази 2014 обърна колата. И вярно „пътища много“ се оказаха.
Много чаках пред кабинети. Да се бях сетила да почукам на вратата на друг „кабинет“. Кабинета, пред който чакат забравените от себе си сърца.