9:00am, Thu, Shipka Str.

Сивото небе не подсказваше ден. Сякаш стар напукан супник беше захлюпил всичко наоколо. Сгъстеният въздух ми тежеше, за да стана. В главата ми все още пее Стинг, мозъкът ми "цъка" в ексел, тялото ми като мумия не помръдва в завивката.

Оказва се, че колкото и чадъра да имаш, дъждът винаги е неочакван.

Изсипа се като супа от тенджера - с плясък и навсякъде. Аз имах късмет, отворено заведение на път и няколко метра, които да притичам.
Около съседните маси имаше девойки с коси на кичури от водата и тревога в погледа от пръсъствието си до масичка с кафе, а не пред компютър и телефон по това време на делничния ден. Или просто на мен така ми се струваше. Личеше си, че не пиеха често кафето си сами в полупразно заведение сутрин... Но и на мен ми личеше, че отговарям на e-mail за първи път от телефон.
Една неотхапана бисквита в хартийка.
Чаша изпито кафе без следи от цветни  устни по нея.
Един розов божур с къса дръжка.
Цитат на Б.Шоу увит в късмет на Лаваца.
(В текста продуктът е позициониран безплатно).
2-3 цедени лимона във чаша със мед.
Едно момиче поисква цигара.
Би получила роля в някой български филм някой ден.
Една касова бележка и две петолевки в картонена книжка на края на масата, на която седнах за първи път тази сутрин.

И преди ми се е случвало, да ме вали вода, която носи щастие отдалеч.
Тази сутрин заваля без да съм чела прогноза за времето.
Заваля от небето надолу внезапно.
Както, когато те блъсва кола или срещаш любов.
Без да чакаш.