Отворих прозореца. Като отворена бутилка кока-кола, стаята се разхерметизира. Замириса на дъжд. Чуват се капки, минават коли. Нощта отвън нахлу.
Странен мирис на дъжд е този. Уж трябва да е сняг, а не е бял, а кален и мокър. Може би зимата все пак трябва да дойде. Колкото и босилек да купувам против уроки и големи студове, все пак "Бабо Зимо, време е!".Време е да приберем обувките и да извадим ботушите с грайфер.
Време е да си купим дебели книги за дългите нощи.
Времето на червените носове и замръзналите от липсващата шапка, уши.
Времето, когато е най-тъмно.
Времето, когато винаги има нечакани мартенски снегове.
Времето, в което знаем, че има по-добри времена.
Времето, когато Коледа идва, оставя малко подаръци и си отива.
Времето в бяло и черно.
Звучи добре на хартия. Изглежда не зле и на филм. Знам, че ще проклинам зимата в първия ден, в който улиците са заледени, а тротоарите - зарити със сняг.
Сипвам си червено вино...
Какво да се прави, нека животът просто продължи!
Идвай!
Ееей, няма да проклинаш! :-Р Аз обожавам да е така! ^^
ReplyDeleteТи само ако ме видиш с какви мъки се придвижвам по заснежени повърхности...на нулева скорост с много обмисляне на всяка следваща крачка...а и една врачка ми беше казала, че в предишен живот съм била умряла от измръзване :)))))))
ReplyDelete(rofl)... Била си паднала някъде и сигурно не си могла да станеш! :-D
ReplyDeleteХаха, ужас! Е, мен ако видиш, сигурно ще си помислиш, че на магия ходя! С токовете, с феноменалната скорост, независимо от големината на преспите и дебелината на леда хаха като снегорин и ледоход съм - 2 в едно, невероятно добра комбинация! ^^ :-D